• The Bilingual Reader

"Хипи" от Паулу Коелю

Updated: Mar 21


 Преди да решите, че The Bilingual Reader се „предаде на популярните заглавия и масовите автори“, моля, позволете ми да разкажа една история. 

 2017 година не беше от най-щастливите за мен. Бях се поизгубила и позатънала в тресавището на самосъжалението. Тогава моята прекрасна майка ми връчи книгата на Рудолф Шенкер от Scorpions – „Разтърси живота си“ и каза „Чети!“. 

 „Мама знае най-добре.“ – Наистина.

 И така, аз и Рудолф летяхме от Варна до София, а след това, до Женева и Вaршава. Някъде из облаците над Европа, взех решението да се отдам на страстта си и да си направя книжен блог.

 „Няма как да се провалиш.“ – Рудолф Шенкер

 „Разтърси живота си“ е една от най-добрите книги, които съм чела! В нея Рудолф разказва за пътя си от фабриката, в която стажува като ел. инженер (докато не напуска внезапно, за да прави музика), през всички „Ама, ти луд ли си?!“ до световните сцени, платинените албуми, пътешествията до Тибет и …. Паулу Коелю. Да. Аз също бях изненадана. Този човек, чиито думи ме просълзяваха и резонираха със собствените ми несигурности и проблеми толкова силно, цитираше автор, който…. обикновено подминавам (бърчейки нос).

 Г-н Шенкер обаче, твърдеше, че заетото от съпругата му, копие на „Алхимикът“ е променило живота му. И тъй като, заетото от майка ми копие на „Разтърси живота си“ промени моя живот, реших, че е време да дам шанс на Паулу Коелю. 

„Който иска да се докосне до магическото трябва да свикне да се вглежда в нещата около себе си.“ „Енергията е в малките неща, които са част от пътя на даден човек.“

 Преди време бях чела „Творци на съвпадения“ от Йов Блум (изд. „Изток – Запад“, страхотна книга!) и макар да не вярвам в съществуването на „тайна организация, творяща синхроничности“, вярвам, че случайностите не са случайни.

 Улисана в други книжни приключения, почти година по-късно, съвсем бях забравила обещанието си да прочета поне една книга на Коелю. „Случайността“ обаче срещнала на бул Витоша моята приятелка Кеми (обичам те!) с „Хипи“ и промо екипа на кампанията “Не е каквото си мислиш” и изд. Обсидиан. 

 Ето така, Паулу Коелю и „Хипи“ се появиха в моята „потребителска кошница“, чантата, а сега и блога ми. 

 Ако все още сте тук и четете, БЛАГОДАРЯ ВИ! Това означава много за мен! Сега, малко за книгата….

 „През септември 1970г. две места си оспорваха титлата „център на света“ – Пикадили Съркъс в Лондон и площад „Дам“ в Амстердам. Но не всички знаеха това.“

 „Хипи“ е колаж от истории от живота на Паулу Коелю и макар с променена поредност, те са карта на личното му пътуване към призванието и себе си.

 Млад и търсещ приключения, Паулу се насочва към един от двата центъра на света за свободномислещите авантюристи на времето. Именно там среща магнетичната Клара, която търси спътник за пътуване до Непал. След виртуозно изпълнение на дамски гамбит, двамата се качват на Магическият автобус и потеглят за Катманду. 

„За пръв път, откакто се качи на автобуса, той осъзна, че така е било писано – трябвало е да предприеме това пътуване, да се запознае с тези хора, да се заеме с онова, за което все се молеше, но все още не му достигаше смелост: да се отдаде на Вселената.“

 Групата, пътуваща с Магическият автобус е разноцветна – от две непълнолетни, избягали от дома момичета, през ексцентричен ирландец, до французин на средна възраст, пътуващ с дъщеря си. Всеки от тях има интересна история, която да разкаже и всеки от тях помага на Паулу по пътя към себе си. 

 Освен разговорите между пътниците, криволичещи между темите за ежедневното и трансцендентното, безкрайно интересни бяха случките, които преживяваха по време на пътуването. 

 Преминавайки през Европа, групата се сблъсква с учудени погледи, предразсъдъци, банда войнствено настроени австрийски мотористи, полицаи и какво ли още не. 

„В България през цялото време бяха следвани от една черна кола с четирима мрачни мъже в в нея като част от негласно споразумение между властите и шофьора.“

 Безспорно обаче, най-интересен е сблъсъкът на героите ни с френската журналистка, специално пристигнала в Истанбул, за да ги интервюира. Този епизод предоставя възможност на автора да преразкаже повечето известни концепции за хипи движението – произхода му, начина на живот на членовете на движението, противопоставяйки ги на това, което Жак и дъщеря му могат да разкажат за себе си. 

 Истината е, че за книгата не може да се каже много, без да се разкрие прекалено много от сюжета й. Все пак, искам да поговоря малко за начинът, по който са описани „хипарките“. „Хипи“ до голяма степен е книга за силата и магията на жените, които не са непременно свързани със сексуалността им. Напротив. 

„През 1970г. жените владееха света. По-точно, младите хипарки.“

 Мъжете ги следват, защото жените знаят не само какво искат от живота, но и как да го постигнат. Мечтите им за свобода и личностно извисяване, увличат и повеждат след себе си едно цяло поколение. Жените са тези, които избират, захвърляйки патриархалните норми и остарелите догми. 

 Именно такава силна и магнетична жена е и Карла. Едно от нещата, които много харесах в книгата е как Карла убеди Паулу да тръгне с нея. Ако това беше обикновен роман, действието у се развиваше в наши дни, вероятно героинята щеше да се опита да го прелъсти. Карла обаче има друг подход. Тя знае, че иска да предприеме пътуването, заради себе си. Единствената причина да има нужда от спътник от мъжки пол е сигурността, която това би предоставило. Младо момиче, пътуващо само буди далеч повече подозрения от двойка младежи.  По тази причина тя не оставя и капка съмнение, че никакви сексуални контакти не са включени в поканата за пътуването. Разбира се, тя осъзнава, че е красива и привлекателна. Но не използва това, за да убеди Паулу. Тя играе с авантюристичният му дух, показва му хоризонта и го кани на поход не към Катманду, а към едно приключение. Карла танцува по стълбата на собствената му гордост, питайки дали наистина е толкова смел, колкото смята, че е. Така Паулу тръгва с нея на равна нога, като неин спътник, приятел – пътешественик. Напълно платонично. Но най-важното – той поема на това пътешествие заради себе си. 

 Накрая, още няколко думи за Карла. Наистина я харесах! Хареса ми, че образът й не беше изваян до онази недостижимост на магичните, авантюристични героини на Джон Грийн (Марго, която е жива легенда, Аляска, която винаги ще бъде недостижима и мистериозна…). Същевременно, няма как да се отрече колко впечатляваща е тя. Целеустремеността й и безстрашието й, съчетани с несигурността в бъдещето, но и убедеността, че там някъде е нейната цел и съдба, бяха истински вдъхновяващи! 

 Доволна съм от първата си прочетена книга на Паулу Коелю. Определено разбирам защо е толкова популярен и харесван автор. „Хипи“ е изпълнена с красиво поднесени грозни истини и житейски уроци, който да те вдъхновят да посрещнеш утрешния ден с усмивка.

„Системата не толерираше мечтите, но накрая те щяха да победят.“

 П.П.: Съвсем в духа на книгата, първият път, когато се зачетох в нея, чаках приятел на площадчето пред Народния Театър. Една жена около петдесетте се спря, за да попита какво чета, а когато разбра, сподели, че самата тя вече е чела книгата, но в оригинал на португалски.

 – „Толкова си хубава така зачетена. Чети, чети, ти си млада, това ще ти помогне.“ – така ми каза.

 Помните ли, когато споделих, че не вярвам в случайността на случайностите? За всичко има причина. 

0 views

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now