• The Bilingual Reader

"Утре" от Радостина А. Ангелова и Александър Станков

Updated: Mar 21


 Какво се случва, когато постоянно заетата майка се окаже новия съветник в училищния театрален кръжок на своя син? 

 Албена е вихър от енергия. Управляваща верига кафенета без особена помощ от съпруга си, Албена се опитва да поддържа връзка със сина си главно с помощта на текстови съобщения. Заети са. Томи го знае. Той също е зает. Да организираш цял клас да се включи в събирането на пари за подарък на момичето, което харесваш не е лека задача. Но тя не е нищо в сравнение с предизвикателството да запазиш спокойствие, когато майка ти се окаже помощник преподавател в театралния ти кръжок.

 Двете гледни точки в романа, звучащи с гласовете на Радостина А. Ангелова и Александър Станков, ни позволяват да надникнем дълбоко в мислите на героите и да ги опознаем. Томи се вълнува от всичко, което вълнува връстниците му – видео игри, приятели и момичета. Оценките му са отлични. Е, не учи колкото майка му би искала, но все пак учи много повече отколкото тя подозира. Приятелите му са добри, макар да не са много. Само ако Никол забележеше колко влюбен е той в нея, ако майка му намираше малко повече време, за да поговори с него, а семейните събирания бяха по-непринудени… Това са мислите, които се въртят в главата на Томи докато майка му Албена “гаси пожари” през деня. 

 След преживян микроинфаркт съпругът й Сава е оставил забързаното ежедневие и се занимава с дзен терапия, здравословно хранене и други отмарящи дейности. Албена развива “общия бизнес” повече като личен проект, което рядко й оставя време за други удоволствия. Но независимо от бизнес успехите, Тома си остава нейното най-голямо богатство. Неговото щастие и разбира се, образование винаги идват на първо място. Затова когато получава загрижен мейл от друг родител за липсата на часове за театрален кръжок, който Тома говори, че редовно посещава, Албена решава да се включи активно в живота на сина си. 

 “Утре” е история за семейството, за кафето, за раждането на младата любов и запалването на искрата на старите чувства.

 Едно от любимите ми неща в книгата бяха коледните истории, които Албена предизвика децата от кръжока да напишат. Някои от тях бяха забавни, други трогателни, но всички ни помогнаха да разберем повече за героите, да ги почувстваме по-близки и да открием корените на поведението им. 

Единственият герой в книгата, когото до самия й край не харесах и може би, никога няма да харесам бе съпругът на Албена – Сава. Личното ми отношение към спонтанното включване на иначе дезинтересирани личности към “общ проект”, който повечето време е бил “one diva show”, се прехвърли върху него и спасение нямаше. Подозирам, че Радостина рисува така образа му и развива отношенията му с Албена по този начин, за да ни напомни, че любовта не съди, не измерва заслуги и не брои похвали. Тя просто споделя, приема и ами… обича. 

Книгата ми напомни на разговор с приятел, с когото не си се виждал от няколко години, но все още силно обичаш. Не искам да ви разказвам повече за книгата, за ясно изразените гласове на Радостина и Александър, за майсторството в словото, което очевидно се предава по майчина линия, защото каквото и да кажа не би било достатъчно. 

 “Утре” наистина напомня на глътка топло кафе в студена сутрин. Тя е приятна комбинация от сладко – горчива любов, топъл семеен уют и тонизираща надежда. 

1 view

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now