Започвам блогър годината по малко странен начин, но това е хубавото на личния блог – имаш свобода. Пиша от едно малко кафене в Акаба, Йордания, където се радвам на слънцето, милите хора и от всичко на света…чили картофки с кашкавал и сок от гуава. Да, клише турист съм, но простете ми, защото имам интересна книга, за която ще разкажа.
“Уроците на пингвина” от Том Мичел беше една от последните книги, които прочетох през 2019 г. , но се нарежда на едно от първите места с любимците ми от годината. (Изгубих илюзиите си, че ще съставя списък с любимите ми книги от годината някъде из пясъците на Вади Рам… )
Мичел е преподавател по английски език в колеж в Аржентина. Неговият живот е подреден и изпълнен с типичните за всеки студентски кампус дейности, свързани с книги, футбол, дълги разходки и академични консултации. Така е до началото на пролетния семестър, когато Том се връща в общежитието си с пингвин. Не какъв да е случаен пингвин, а уругвайски пингвин, внесен незаконно в страната и пренасян в мрежа за зарзават!
Сан Хуан – пингвинът, открит на бреговете на Угурвай е единствен оцелял сред група свои събратя, погребани под литри нефт. Желанието за живот на пингвина и неговия отказ да се предаде карат Том да се нагърби със задачата да го почисти и нахрани. Пингвинът пък решава да остане със своя човешки приятел и да промени живота му напълно.
Следват героични акробатики в баня с войнствен пингвин, разправии с граничните власти и приемане на пингвина за част от академичната общност в пансиона. Написана по истински случай, “Уроците на пингвина” е забавна история, която ще стопли сърцето ви, ще ви разсмее и може би, разплаче. За своя кратък живот Хуан Салвадор печели много приятели и прави редица неща, които пингвините обикновено не правят. Той плува в басейна на кампуса заедно с учениците, подкрепя ги на футболни мачове и излушва търпеливо проблемите им.
Хуан Салвадор е магеланов пингвин. Това е най-многобройният вид от семейството на пингвините. Обитаващи крайбрежните райони на Чили, Уругвай и Фолкландските острови, всяка година десетки от тях умират в следствие на нефтени разливи и замърсяването на морето и плажовете.
Радвам се, че открих тази книга и че именно с нея завърших читателската си 2019 г.! Често си казваме, че когато завали сняг, а ние се навлечем с топли дрехи, вървим като клатушкащи се пингвинчета…сега ще имам повод да се усмихна, когато се сетя за този израз. 🙂 Междувременно ще се порадвам на слънцето, гостоприемството на йорданците и ще продължа да отричам, че в София е -7 градуса.
Comments