• The Bilingual Reader

Три бижута от кутията „Намалени книги“ в книжарници Ciela

Updated: Mar 21


 Задължителна спирка при всяко мое посещение в книжарница Ciela е секцията „Намалени книги“. Сред книгите с цени от пет лева съм намирала страхотни заглавия, а днес ще разкажа за три от най-новите ми открития.

  1. „Всички сме родени от звездите“ от Роуан Колман

„Започнах да пиша писма една нощ, първо за една пациентка, която вече не можеше да държи писалка и която искаше да се увери, че съпругът й ще знае как да работи с пералната машина, след като тя си отиде от този свят. И оттогава писането на писма се разрасна – всяко писмо с различна история, различен живот, различно наследство.“

 Стела Кери е медицинска сестра в хосписа и рехабилитационен център „Мари Франсис“. Винаги моли да поеме нощната смяна, подкрепя пациентите си и записва техните последни думи към близки и приятели. Опитвайки се да избяга от болката в собствения си живот, тя се отдава напълно на грижите към настанените в хосписа.

 От Хоуп, влюбена в своя най-добър приятел, но живееща знаейки, че белодробното й заболяване ще я убие скоро, през Изи, която обича да чета и да гледа как майка й се смее, до Грейс, супер доброволката в хосписа, която до последно крие раковото си заболяване, историите от „Мари Франсис“ са трогателни и вдъхновяващи. 

 „Всички сме родени от звездите“ е тежка за четене книга, която оставя читателя усмихнат през сълзи. Бих я определила като жизнеутвърждаваща история, която ще се хареса на читатели от всяка възраст.

„- Винаги съжаляваш за нещата, които не си направил. – Никога не съжалявай за любовта. Това е моят девиз. Не съжалявам, че съм обичала някого твърде много. Само съжалявам, че не съм обичала някого достатъчно.“
  1. „Лупита обичаше да глади“ от Лаура Ескивел

„Гладенето успокояваше мислите й, връщаше й здравия разум.“

 Лупита е мексиканска полицайка, ходещо бедствие, магнит за странни случайности и (почти)реформиран алкохолик. След като става единствен свидетел на убийството на кмета на квартала й, а следователя по случая отказва да вземе сериозно показанията й, защото „така ставало като правели от женките полицаи“, Лупита е повече от решена да изглади всяка гънка – в буквален и преносен смисъл.

„Дразнеше се неимоверно и не понасяше някой да й противоречи. Спореше разпалено, привеждаше безумни аргументи дори с риск да обори сама себе си, и общо взето, губеше разсъдък.“

 Лупита е образ и половина. Тя е антигерой, който ти влиза под кожата и на който едновременно се удивяваш и присмиваш. Чрез образа на Лупита, Ескивел засяга много от проблемите, за които често говорим или с насмешка, или „под сурдинка“. Домашно насилие, сексизъм, алкохолна и наркотична зависимост, дори консуматорските ни навици, всичко това намира място в тази малка жълта книжка (174 стр.).

  1. „Първият ден от остатъка от живота ми“ от Вирджини Грималди

 Мотото на Ден 1 от книжното предизвикателство на The Bookie Monster бе „книга, завладяла ви от първа глава“ и тази е точно такава. Още в края на първа глава знаех, че с интерес ще проследя приключенията на главната ни героиня – Мари.

 Да организираш парти за четиридесетия рожден ден на съпруга си като поканиш всички ваши семейни приятели, плюс всички негови любовници и да му подариш като „изненада“ своето заминаване, след като той ти се е оплакал, че семейния им живот е скучен е… изненада. И то каква само!

 След като напуска сцената на брачния театър с финес, Мари се впуска в нетипично приключение. „Самотно пътешествие около света“, което ще продължи сто дни, ще премине през седем морета, пет континента и повече от тридесет страни.

„Предназначено е за хора, които искат да останат сами. Включено е в правилника и дори е забранено пътниците да се събират по двойки.“

 За нейно разочарование и читателско щастие, Мари не открива усамотение на борда на круизния кораб, а среща колоритни спътници, забърква се в стотина бели и върши доста щуротии.

 Мари е от онзи любим мой вид личности, които точно като моята приятелка Мони (a_bookwish) успяват да разведрят всяка ситуация като просто реагират на нея. Без да се опитва да бъде забавна, Мари (също като Мони) е генератор за усмивки и смях.

„После самолетът се издига в небето. Ето че потегли. Сама. От тук нататък поемаше кормилото на своя живот.  – Помогнете ми, умирам.Жената на съседното кресло, около шейсетгодишна, впива нокти в бедрото на Мари. – Добре ли сте госпожо?– Не, никак не съм добре. Искам да сляза.– А, малко трудно ще стане. Имате ли парашут?“

 Да. Това имах предвид.

 Не подценявайте „намалените книги“. Те крият много смях, малко сълзи и гарантирано читателско удоволствие!

3 views

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now