Героите са основната причина да харесам или не една книга. Дори ако намирам сюжета и света на книгата за безинтересни или безцветни, бих останала с нея заради (дори само) един интересен персонаж.
Вземайки предвид количеството „дами в главна роля“, които се срещат в YA (младежко-юношеската литература), реших да споделя моите Топ 5 любими героини.
1. Делайла Бард от „Четирите цвята на магията“ на Виктория Шваб
Делайла Бард е любимата ми YA героиня! Безспорно!
Лайла не е от онези героини, които срещаме в момент, в който те вече са развили своето „специално умение“ до съвършенство (като напр. Инеж – “Six of crows”) или като Клери Фрей, дарени по рождение с уникална дарба.
В началото на трилогията, Лайла е обикновено момиче, търсещо своето място в света, борещо се за оцеляване. Открадни, продай, плати.
Но когато й се поднася възможност за приключение, тя се впуска в него, знаейки че това може да коства живота й.
“I’d rather die on an adventure than live standing still.” ― V.E. Schwab, A Darker Shade of Magic
“I’m not going to die,” she said. “Not till I’ve seen it.”
“Seen what?”
Her smile widened. “Everything.”
Това, което ме привлече в нея беше енергията и позитивизма, с които посрещаше всяко предизвикателство по пътя си. Нежеланието й да „играе на сигурно“, да „уседне“.
Лайла желае да пътува. Да види всичко, което има да се види. Да почувства всичко, което има да се почувства. Да научи всичко, което има смисъл да се научи.
Тя не се стреми да докаже, че е най-добрата. Нейните действия не са продиктувани от желание за слава или богатство. Основната двигателна сила на Делайла Бард е желанието й за живот, изпълнен с вълнения.
Искрено се възхищавам на увереността й! (спойлер за кн.2) Когато решава да се включи в Елементните игри тя знае, че не е дори наполовина подготвена колкото останалите кандидати. Всички те имат години опит в дуелирането и са овладели способностите си до съвършенство. Но въпреки това тя се включва. Защо? За да опита вкуса на състезанието. Кога иначе ще й се отдаде такава възможност? Може би никога.
Лайла няма нужда някой да я убеждава в собствената й сила и потенциал. Тя няма нужда друг да вярва в нея. “Tiger, tiger, burning bright…”
Тя не чака възможностите, а ги създава.
Не се нуждае от ничия помощ. Сама прави каквото е нужно, за да оцелее. И няма намерение да се извинява за това.
“I apologize for anything I might have done. I was not myself.”
“I apologize for shooting you in the leg.” said Lila. “I was myself entirely.”
Rhy broke into his perfect smile. “I like this one,” he said to Kell. “Can I borrow her?”
“You can try,” said Lila, raising a brow. “But you’ll be a prince without his fingers.”
Делайла Бард е героинята, на която повече от всичко бих искала да приличам! (:
2. Нова Артино – Renegades – Mellisa Mayers
С Нова „се запознах“ едва тази седмица, когато прочетох Ренегати на Мелиса Майерс, но с увереност мога да заявя, че се нарежда в класацията ми съвсем, съвсем близо до #1 Лайла.
( пълно ревю за „Ренегати“ тук )
“Now,” Nova continued, “if you would like to know what useful non-super abilities I have, I can tell you that I’m adept at hand-to-hand combat and a multitude of weaponry. I can run a seven-minute mile, long-jump an expanse of eighteen feet with a running start, and I know an awful lot about physics, electronics, and renewable energy sources, among other things.”
„Кошмарът“ Нова Артино е смела, умна и изключително креативна. Отгледана от злодеи – анархисти,след като става свидетел на убийството на цялото си семейство, тя е експерт инженер, боец и както се оказва, доста добър шпионин.
Най-ценното й качество, според мен е способността й бързо да преценява ситуации и противници. Тя вярва, че знанието е сила и затова избира внимателно кога и как да демонстрира силата си. Нова знае точно кога да разкрие своя коз, за да спечели играта и затова истински й се възхищавам!
3. Фелисити – The gentleman’s guide to vice and virtue – Mackenzi Lee
(този параграф съдържа спойлери за сюжета на книгата)
Фелисити е от момичетата, които трудно могат да бъдат забелязани без книга в ръка.
The actual sibling present doesn’t acknowledge our arrival. She has one of her amatory novels against a crystal jam pot, a serving fork wedged between the pages to hold it open.
„Felicity,“ my mother hisses down to her. “Perhaps you should remove your spectacles at the table.” “I need them for reading,” Felicity says, eyes still fixed upon her smut.
“You shouldn’t be reading at all. We have guests.”
Felicity licks her finger and turns the page.
Оказва се, че зад кориците на леките й романчета са скрити учебници по анатомия, химия, биология. В началото на 18ти век, когато образованието за момичетата от благороднически семейства е концентрирано върху развитие на техните социални и комуникационни умения, Фелисити мечтае да учи медицина. Родителите й не биха одобрили, разбира се. Затова тя трябва да бъде гъвкава и находчива,използвайки всяка възможност, за да се самообучава.
Фелисити е изключително разсъдлива и логична. Тя успява да запази спокойствие и ясна мисъл в напрегнати ситуации – качества напълно подходящи за един бъдещ лекар. Способността й да вниква в детайлите и да анализира човешкото поведение и съобразителността й са нейните скрити оръжия.
Главна героиня във втората книга от поредицата „The gentleman’s guide to vice and virtue“ на Макензи Лий ще бъде именно Фелисити.
4. Солара „Лара“ Брукс
Още една SciFi героиня. При това отново механик. (май си имам тип?!)
Солара е продукт на обстоятелствата. Престъпник, отгледан от монахини. Самоук механик с разбито сърце. Духовита, изобретателна и невероятно смела.
В началото на „Звезден полет“ я откриваме в пристанището за космически кораби на Земята, опитвайки се да хване совалка за Далечните райони на Галактиката. Не я плашат приказките за суров климат, тежка работа и беззаконие. Тя е твърдо решена да построи своя нов живот колкото се може по-далеч от Земята. Дори ако това включва прислужване на най-непоносимо разглезения си съученик – милионер, взривяване на космически совалки и междупланетна игра на котка и мишка с главорези.
5. Нина Зеник от „Six of crows“ и „Crooked kingdom“ на Лий Бардуго
Инеж и Нина са два от главните персонажи в „Six of Crows“ и „Crooked kingdom“, но понякога имам чувствато, че Нина остава в сянката на Инеж и не получава любовта на феновете, която заслужава.
Нина е гриша, боец от елитната Втора армия на Равка, който има дарба на „Сърцеразбивач“ (контрол върху човешкото тяло).
Тя е саркастична и умна, безкрайно лоялна към страната и приятелите си. Нина е отдадена на народа на Равка и борбата му за оцеляване.
В първата книга (Six of Crows) научаваме доста за нея и пътя, довел я до Катердам, Дома на Бялата роза и бандата The Gregs (dregs – превод „утайка“). Историята й е изпълнена с опасности, несгоди и мъка, но въпреки това чувството й за хумор е непокътнато.
Нина е боец, който обича да пее (макар да не може); съблазнителка, която обича да си похапва (“what will It cost me?” – “Standard payment.” – “So, waffles?”); член на най-опасната криминална група в Катердам, който не се страхува да се шегува с нейния лидер – „You wouldn’t know a good time if it sidled up to you and stuck a lollipop in your mouth“.
Разбира се, има още YA героини, които имат място в литературното ми сърце, като Кейт Харкър (“This savage song”,“Our dark duet”), Кейди от Илумине #1, Пейдж Махони („Сезонът на костите“), Теса от „Адски устройства“… Но това беше място за петте любими, затова трябваше да се огранича.
Comments