• The Bilingual Reader

"Ти си нощта" от Франсеск Миралес

Updated: Mar 21


Много, много отдавна не бях се влюбвала в книга толкова силно!

 И друг път съм споменавала, че започна ли книга, рядко я затварям преди да я прочета докрай, независимо до колко късно ще будувам. В тази връзка, вярна е максимата, цитирана и в книгата: „Нищо наистина интересно не се случва преди два през нощта.“

 Признавам, че „Ти си нощта“, свалих от рафта в книжарницата, заради красивата й корица.  Купих я, защото е превод от испански език, който в последно време изучавам.  Зачетох се в нея още на път за дома ми, заинтригувана от карето на задната корица.  Но това, което ме накара да я обикна, беше разнообразието на стихове, текстове на песни, исторически и научни препратки, ловко вплетени в сюжета. 

 „ – Не знам как да ти го обясня… Изведнъж всичко престана да ме интересува. Не вярвам в нищо. Не виждам смисъл в нищо.“

 Когато родителите му заминават за Аржентина, а приятелката му къса с него, Рай се потапя в морето на апатията. Измъчван от инсомния, той се лута из Барселона в часовете на нощта, докато случайно не среща Лусия. 

 Красива и мистериозна, Лусия има суицидни наклонности и очевидно принадлежи към тайно общество. Запленен от нея и заинтригуван от предложението й да се присъедини към нея и приятелите й в „Катакомбите на любовта“. 

 „Записките от лекциите продължаваха да чакат върху бюрото, но изведнъж престанаха да ме затормозяват с присъствието си. Може би няколко дни преди изпита щях да се шашна, но в онази сряда, почти на разсъмване, ме вълнуваше единствено онова, което момичето от моста искаше да ми покаже. “

 За да слезеш в Катакомбите трябва да бъдеш поканен. За да останеш обаче, трябва да се откажеш от дневната светлина. Напълно и завинаги. 

 Отказът от светлината е само част от механизма на „посвещението“ в редиците на бродещите в мрака. Две седмици след присъединяването си, всеки член има право да се срещне със Змията – същество, живеещо в пълен мрак и тишина под „Катакомбите“. 

„Любопитството убило котката“, а може би на път да последва съдбата й е и Рай.

„Беше ясно, че съм попаднал в секта, но това беше всичко, което ми оставаше от един разбит живот. Ето защо не намирах сили да я напусна.“

 Историята е невероятно интересна!

 Харесвам книги, които провокират изследователски интерес у мен, по отношение на засегнатите в тях теми. Е, разбира се, нямам намерение да се присъединя към култ, за да разнообразя ревютата в блога си, да бъдем рационални. Затова пък, няколко документални филма и научни статии ще ми правят компания през идната седмица. 

 Методите за убеждение, използвани за вербуване на членове на секти, почиват върху интензивно психологическо влияние, което виждаме описано и в „Ти си нощта“. „Катакомбите на любовта“ обещават живот, изпълнен с „епични моменти“, интригуваща музика, забавления… Но преди всичко, те гарантират така нужното ни, чувство на принадлежност.

 Както споменах, Франсеск Миралес успява да включи завидно количество музика, поезия и история в сюжета, без това да прави творбата „претенциозна“. Похвата му много ми напомни на Джон Грийн в „Къде си, Аляска?“ и „Хартиени градове“ и мисля, че книгата би се харесала на феновете му.  

 Единствената ми забележка е свързана с обема на книгата. Имах желание да опозная повече героите и живота им, за да добия по-пълна представа за мотивацията им. Предполагам, че Миралес избира да не разгръща образите на героите като ни разказва подробно тяхната история, за да засили усещането за „изтриване на личността“, което повечето секти налагат на членовете си. Все пак, не бих имала нищо против едни допълнителни стотина страници. 

 Говорейки за страници, искам да споделя (отново) колко прекрасна е корицата на книгата! Най-много ме зарадва размера й – 20х13см. Това е любимият ми формат за книжни бижута!

 „Ти си нощта“ е увлекателна, макар и плашеща на моменти, история, която се чете на един дъх. 

 Мисля, че това е една от книгите, които ще запазя и ще препрочитам, за да откривам нови неща в различни етапи в живота си. Но към днешна дата, подобно на лекциите за поправителния изпит на Рай, моите собствени, поизмачкани и забравени записки тежат на съвестта ми. Завръщам се към тях и ви оставям с препоръка да прочетете „Ти си нощта“ на Франсеск Миралес…  и да си легнете преди изгрев слънце. 

0 views

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now