• The Bilingual Reader

„Съквартиранти“ от Вера Ангелова

Updated: Mar 21


 Книжния махмурлук е противна твар. Рядко откривам книга, която да ми го причини, но „Нощ“ на Камелия Кучер беше литературния еквивалент на черен ликьор Афтър Шок. Днес обаче не съм емоционално готова да говоря за „Нощ“, затова ще ви разкажа за книжния ми махмурлук и лекарството, с което в неделя следобед реанимирах. 

 За страстния читател състоянието „нищо не ми се чете“ е еквивалента на „нищо не ми се яде“. Ако си свикнал да преодоляваш ежедневните престои на опашки и минути в метрото или автобуса с помощта на книга, когато не ти се чете, изведнъж се оказваш като без спътник. Ако пък си и запален любител на вършенето на домашна работа и заспиването, слушайки аудиокнига, липсата за желание да се отдадеш на нова история се оказва истински проблем. 

 Както при стандартния алкохолен махмурлук и при книжния такъв, всеки има различен метод  за борба с него. Моя начин е като просто продължа да чета, започвайки и изоставяйки колкото е нужно книги, докато не открия история, която отново да ме грабне. След няколко неуспешни опита, твърдо решена да се излекувам влязох в книжарницата и се натъкнах на малка книжка с подзаглавие „ситком роман“. „Какво пък си ти?!“ чудих се аз, докато не се сетих, че the_bookie_monster (още известна като BookPink’s Big Sis или Викс) ми беше разказвала, че изд. Потайниче скоро са издали такава книга. 

„Съквартиранти“ от Вера Ангелова се оказа перфектното четиво, което в неделя вечерта ме излекува от книжния ми махмурлук. Историята ни среща с пъстра компания студенти от Философски факултет на любимия мой университет, които решават да издават свой вестник.  

Ако някога сте били студент, няма как да не харесате „Съквартиранти“. Романа събира всички прекрасни страни на студентския живот. От веселите сбирки преди и след лекции, през тайнствата на живота в общежитие до мистиката на сесията, книгата е пълна с моменти, в които сериозно се питаш дали Вера Ангелова не е записвала разговори със собствените ти колеги. 

 Смях се с глас, четейки за студентските неволи на героите, били те романтични или академични. 

“- Като гледам май пишете реферат по антична … […] – Естествено […] – Бе, не личи особено… – А ти какво очакваш – обади се Красимира, – да сме насядали по бюрата, отворили дебелите книги и да пишем, че пушек да се вдига?! Това е ан-ти-чна-фи-ло-со-фия! И не се прави така! Трябва да се създаде подходяща атмосфера, да се настроим на античнофилософска вълна…. – Аха, сигурно и факс от отвъдното ще трябва да получите, подписан лично от древен философ.”

 „Съквартиранти“ е обективен поглед върху това какво означава да бъдеш студент – объркан, влюбен, разлюбен, трескаво готвещ се за изпити, но и решен да се заемеш с нещо, извън рамките на специалността. Романът наистина напомня на ситком. Освен, че героите ни са доста и разнообразни като типажи, те живеят заедно и в по-голямата си част са в една и съща специалност. Виждаме части от живота им, докато всеки от тях търси своя път в любовта и факултета. Диалозите и ситуациите, в които героите ни се намират са написани със завидно чувство за хумор, а книгата те оставя с усещането, че ги познаваш независимо, че никога не си ги срещал. 

 Дали обаче наистина не си ги срещал? 

 Логично е да се запитаме, Вера Ангелова учила ли е във Философски факултет? Оказва се, че не. Вера завършва специалност Строителство на Сгради и Съоръжения в УАСГ. Собствения й академичен път вероятно носи и вдъхновение за един от героите в „Съквартиранти“ – изтерзан, но много обичлив студент в специалност с девет букви „С“ в УАСГ. 

 Като заговорих за героите, ще си позволя да разкажа за четири девойки, които стоплиха сърцето ми с поразителната прилика, която имат с нашата BookPink компания. Динамиката между момичетата от стая 902 – Елена и Дора (*кхъ кхъ на това съвпадение му кажи*) и двете им приятелки – Красимира (детето в групата) и Зори, която винаги рисува, беше отражение на нашата, чак до детайлите като обръщенията „жена, мъжо и детето“. Напълниха ми душата и разбира се, нямаше как да не ги споделя с моето книжно семейство, на което ще предам за четене книгата.

 Също като „София – LONDON – София“, „Съквартиранти“ е в сладурски джобен формат. Корицата е дело на Ана Колева и макар на пръв поглед семпла, тя ти позволява да разкриеш тайното й значение едва след като навлезеш в историята. 

 Повече от щастлива съм, че открих „Съквартиранти“ и повече от ядосана, че пропуснах премиерата й на 27-ми септември. Би ми се искало да се запозная лично с авторката, която освен страхотно чувство за хумор, явно има и доста забавни истории за разказване от своите студентски години. Освен това Вера Ангелова си има и сайт с блог и откъс от книгата с участието на гореспоменатите Елена и Дора тук

 Надявам се, че ще получим и втора част на романа, защото би било интересно да видим на къде ще поемат героите ни, когато дойде време за дипломиране. 

0 views

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now