"Споделеният апартамент" от Бет О’Лиъри

“Споделеният апартамент” от Бет О’Лиъри е безспорно една от най-сладурските истории, които съм чела!

„Тифи и Леон  споделят един апапртамент. Тифи и Леон  споделят едно легло. Тифи и Леон никога не са се срещали.“

 След болезнената раздяла с приятеля си, Тифи отчаяно се опитва да си намери нов апартамент. Наемите в Лондон са скъпи, а работата й не е особено доходоносна. За сметка на това пък е нейната ( и моята! ) мечтана работа! Тифани е помощник – редактор в издателство. И то не какво да е издателство, а издателство за книги „Направи си сам“. 

„Обожавам работата си тук. Това е единственото възможно обяснение за факта, че съм помощник редактор от три години и половина, изкарвам под екзистенц-минимума за Лондон и не съм направила нищо, за да подобря тази ситуация с, да речем, кандидатстване за работа в издателство, което в действителност изкарва пари.“

 Единственото приемливо изгеждащо място за живеене, което се вписва в бюджета й, се оказва малък споделен апартамент.

„ – Това не значи просто да споделяте един апартамент, Тиф, а едно легло. Да спиш в едно легло с някой друг, е странно – обажда се притеснено Мо. “ „ – Няма значение – отвръщам спокойно. – Все пак никога няма да бъдем в леглото по едно и също време, нито дори в апартамента.“

 Леон се нуждае отчаяно от допълнителен доход. Брат му е несправедливо обвинен за грабеж, а разходите за адвокатска защита са непосилни. Да споделя апартамента си с друг, въпреки първоначалните протести на приятелката си, е възможност да задели допълнителни средства за защитата на брат си.

 Възприеман от колегите си като дръпнат особняк, Леон е не само грижовен брат, но и отдаден на работата и пациентите си. Всъщност, именно чрез срещите с неговите пациенти, опознаваме и героя му по-добре. 

 Дни, седмици и месеци минават, Леон и Тифи споделят един апартамент, но никога не се засичат. Опознават се първоначално чрез вещите си. Леон забелязва, че Тифани е леко ексцентрична, леко разпиляна и явно има афинитет към цветни вещи. Тифи пък (временно) таи подозрение, че Леон е сериен убиец, действащ само през зимата – как иначе да си обясни кашмирените шалове под леглото му? ( Наистина, как иначе?! )

 Двамата започват да общуват с бележки. Първоначално, бележките имат предимно ежедневна тематика – неща, свързани с домакинството и разбира се, споделянето на храна. 

 Също като мен, Тифи панико-пече. Съвсем нормално, започва да оставя храна за Леон, която той да хапне след нощната си смяна. Той на свой ред, връща услугата с вкусно ястие, с което тя да се отпусне след дългия ден. Е, хайде сега, признайте си, съгласни сте, че това е най-милото нещо, което сте чели скоро! Забавни бележки, уютен дом и вкусна храна – рай за душата! 

 Посредством бележките си, Леон и Тифи се опознават. Разказват си истории, споделят как е минал деня/нощта им и се разкриват един пред друг само така, както можеш да се разкриеш пред някого, когото не виждаш. 

„ – Никой не вярва, че си истинска – обяснява. – Казах им, че Леон живее с момиче и й пише бележки, а тя го разсмива и никой не повярва. Всички твърдяха, че Леон не би могъл… – детето сбърчва носле – да толерира съквартирант. Мисля, че това значи, че не би искал такъв, защото е толкова тих. Те обаче не знаят, че той пази всичките си приказки за наистина добрите хора, като мен и теб.“

 Както казах, книгата е сладурска! Бет О‘Лиъри ни дава възможност да опознаем героите едновременно чрез „кореспонденцията им“, но и ежедневните им интеракции с приятели, колеги и пациенти. 

 Главите, които се водеха от името на Тифи ми бяха любими! Освен факта, че й се случваха всякакви шантави и трагикомични неща, нейния безкраен позитивизъм струеше от страниците, което направи четенето много приятно! Духовитите й коментари за света и живота, допълнително затвърдиха мнението ми, че тя е една от най-духовитите героини, които съм срещала скоро. 

„Стената ми от цветя е горещо посрещната като вдъхновяващ пример за интериорен дизайн от повечето ми младши колеги. (Всъщност цялата работа е в това да избираш растения с близък до косата ти цвят, в моя случай червен, и да залягаш / бягаш моментално, когато зърнеш някой, който се движи целенасочено.“

 Един от интересните моменти за мен беше историята на брата на Леон – Ричи. Няма да навлизам в подробности, за да не разваля удоволствието от четенето на книгата, но чрез неговият образ О‘Лиъри разказва за изгубената невинност и за стигмата, свързана с пенитенциарната система и хората в нея. 

 Хареса ми и финала на историята. Да, беше предсказуем и сладникав, но защо понякога да не се поглезим с такава история? Да проследиш разцъфването на една красива любов, започнала с приятелство, не е лош начин да прекараш своя читателски следобед. 

 Характерите на Леон и Тифи се балансираха много добре, а двамата бяха толкова сърдечни, че няма как да не стискаш палци накрая да се съберат! 

 Накрая искам да обърна внимание на момента, в който разбрах, че ще харесам тази книга. Много. 

„ Като дете прекарвах дните си в четене или в преправяне на играчките ми, докато не ги превърнех в нещо, което повече ми харесва: боядисвах косата на Барби, както и камиончетата си. А сега си изкарвам хляба с четене и изработка на разни неща. Е, не точно хляба, както би трябвало да бъде. Просто малко пари.“ 

 – My life in a nutshell. Literally. 

 Благодаря на Преси и изд. Ибис за прекрасната книжка! Страхотни сте!