• The Bilingual Reader

„София – LONDON – София“ от Теодора Славова

Updated: Mar 21


„Аз не съм любов. Кръстена съм Бриана. Според майка ми съм чудо, според мен съм обикновена случайност, непредвидена последица от полуделите хормони на двама авантюристи.“

 Разбрах, че ще харесам тази книга и героинята й още на 10стр., прочитайки изречението, „Не съм повърхностна, просто предпочитам да живея безтревожно.“ Също като мен, Бриана се опитва да подхожда към ситуациите, в които попада без да внася „нито излишен патос, нито мелодрама“. И също като мен, понякога тя е осъждана за това си отношение и е определяна като егоистична или безчувствена. Но преди да продължа със здравословните, според мен, възгледи на Бриа за емоционалната свобода и нездравословните й възприятия за защитата на личната свобода, искам да споделя как се „запознах“ със „София – LONDON – София“.

 Слънцето в BookPink компанията и моя сестричка по набор, Викс от @_the.bookie.monster ме покани да я придружа на представянето на книгата на 26-ти септември. Започнах „София – LONDON – София“ вечерта преди премиерата, заемайки копието на Викс и моментално я харесах. Не я дочетох, както обикновено бих направила, тъй като представянето на „Софийски магьосници: Вещиците на Витоша“ ме беше изморило. На следващата вечер се сдобих със своя собствена бройка от книгата, при това с автограф от авторката!

 В личната ми класация за най-усмихнат български автор, Теодора Славова завоюва челно място! Не само, че ни разказа за книгата и вдъхновението за написването й, но тя отдели и време да поздрави и да се запознае с всеки от гостите на събитието преди неговото начало и разбира се, да поиска мнението ни за представянето и организацията след него. Всеки, който някога е организирал събитие, говорил е на конференция и въобще е бил в ролята на домакин, знае колко емоционална енергия и подход изисква подобно внимателно отношение към гостите. (Отплеснах се от темата и сюжета на „София – LONDON – София“, но това ми направи толкова силно впечатление, че държах да го споделя!) 

„София – LONDON – София“ ни среща с Бриана – талантлив ентусиаст-фотограф, който печели конкурс и пълна стипендия за едногодишно обучение в Лондон. Отгледана от майка си и нейните две най-добри приятелки, Бриа познава баща си само от екрана на компютъра си. Бриа и майка й – Катерина живеят в София, а Чарли в Лондон. През годините, Катерина и Чарли са запазили приятелството помежду си и тримата поддържат връзка. Именно с Чарли ще живее и Бриана докато учи в Лондон. 

„Аз се опитвам, още опитвам, а Чарли едва ме познава. Старая се да не го анатемосвам заради минали решения.“ 

 Малко по малко Бриана опознава баща си, живота и миналото му. Тя открива, че между родителите й съществува взаимно уважение и силно приятелство, дори любов. Докато самата тя се изправя пред първите романтични трепети и дилеми, тя търси отговор на въпроса как е възможно двама души да се обичат силно, но да са решени да не бъдат заедно.

„Да откликнеш на силна любов, която може да се окаже съдбоносна, но да те доведе до задънена улица, или да се задоволиш с човек, с когото е достатъчно удобството да споделяш дните и леглото си? Това ли е Хамлетовият въпрос на съвремието?“

 „София – LONDON – София“ ми допадна, заради комплексността на връзките в книгата. Историята беше интересна, както и героите. 

 Макар да харесах героинята на Бриана и да се съгласих с нея за много неща, имаше и моменти, в които оставях книгата настрана, ядосана на поведението й. По време на премиерата, Теодора Славова спомена, че това е била една от целите й, когато е създавала образа. Тогава не разбрах какво има предвид, но сега зная. Бриа не е перфектна героиня. Тя не би могла да бъде идеален пример за подражание, но не бива да я окачествяваме и само като „предупреждение“. Нейният образ е подобен на този на повечето младежи в началото на своите двадесет години. Тя е целеустремена, но объркана, самостоятелна, но и нуждаеща се от подкрепа, силна, но и чувствителна. 

 „София – LONDON – София“ е опакована в сладурска корица книжка с джобен формат и много душа. Ако ви се чете нещо интересно, което има дъх на есен и Ърл Грей, препоръчвам ви я. 

 Оставям ви с един от любимите ми цитати от книгата:

„Уникален“ не е комплимент, няма голяма стойност за мен, нито ме мотивира. Ценността на една личност не е в нейната уникалност или в претенцията за уникалност. В таланта е, в упоритостта, в умението да променяш, да се адаптираш, да виждаш отвъд познатите структури.“ 
1 view

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now