Имам дългосрочна политика да не „храня“ и да не „оплювам“ книги в този блог, а да пиша позитивни ревюта за четива, които са привлекли вниманието ми.
Но „Как да го впечатлим“ привлече вниманието ми по най-лошия възможен начин. Тъй като част от написаното в тази книжка мога да определя най-меко като назадничаво, ще си позволя да направя изключение от правилото си. Следващите редове ще са своеобразен „рант“– израз на върховно негодувание, провокирано от събитие, продукт или в този случай, книга. Предупредих.
Напоследък българската читателска общност се радва на множество книги, посветени на феминизма, жените-пионери и ролята им в обществото и историята. От „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ и „Няма връщане назад“ на Мелинда Гейтс до предстоящия превод на автобиографията на Мишел Обама, все по-често можем да открием сюжети и герои, прокарващи идеята за полово равенство в трудовата, академичната и разбира се, семейната среда.
В края на м. март, Съветът на Европа прие текст, дефиниращ сексизма и насърчаващ 47-те страни-членки да увеличат усилията си за борба с този феномен. В САЩ в момента текат усилени дебати и кампания за официалното приемане на национално ниво на Акта за равноправие между половете (ERA).
SimetroBooksрязко се противопоставят на тези тенденции, издавайки мъничката книжка – наръчник „Как да го впечатлим“. Тя е пълна с „важни и много ценни съвети“ (според корицата) и съдържа мъдрости, силно наподобяващи стила на тези „12сексистки съвета за срещи отпреди 75 години“ – ( сп. Обекти, статия ).
Разбира се, всеки има право да пише, издава и чете всичко, което в неговите очи е редно да се пише, издава и чете. От своя страна, аз имам право да изразя мнението си, било то положително или отрицателно, за същото това написано, прочетено и издадено.
Този пост няма за цел да ви каже, че това произведение не си струва и не бива да го четете. Този пост има за цел да ви каже защо намирам това „книжле“ за сексистко и назадничаво.
БЕЛЕЖКА: Според резюмето на книгата в сайта store.bg, това са съвети, „написани по забавен начин“. Самата аз очаквах до последна страница, разгръщах и оглеждах много внимателно, някъде да е написано, че това е хумористична творба. Не открих нищо такова. Търсих. По всички правила на логиката, макар да искам да попитам „Ти сериозно ли?“ доста често, четейки книгата, редно е да я приема като стандартна книга със съвети за самопомощ. Като такава ще я и анализирам.
Нямам навик да се увличам по книги за самопомощ, но имам навик да разглеждам поставеното до касата в книжарниците. Така се срещнах с „Как да го впечатлим“ и на шега се зачетох в тези „важни и много ценни съвети“. Книгата е в супер мини формат и съдържа по съвет на страница. Неин автор е Жулиета Аврамова, представена ни на задната корица като „практикуващ психолог, автор на книги за популярна психология“ и водещ обучаващи програми като лектор в гр. Варна.
За да не накърня авторските права на издателя, няма да цитирам съветите, а ще ги преразкажа.
Ще се стремя да предавам мислите с език максимално доближаващ се до оригинала. Главно, ще обърна внимание на най-шокиращите за мен. Накрая, ще споделя и тези, които намерих за разумни и полезни.
Още на страница втора, книжката ни казва, че по-хубавата във връзката трябва да бъде жената, защото всеки мъж иска до себе си красива жена. За целта е нужно да се грижим добре за себе си, разбира се. Посъветвани сме и да бъдем себе си. До тук, добре.
Няколко страници по-късно, се натъкваме на друг съвет (не се шегувам, можете да проверите сами!), според който редно е да се обличаме „така както на него му харесва“.
Тук вече трябва да спра, да поема дъх, да повдигна вежда и да попитам „Какво?!“.
Преди около три седмици от изд. Софтпрес бяха така добри да ми изпратят „Личният стил“ от Румяна Пенева, която говореше за ползата от откриването на личния стил и себеизразяването чрез него. Е, очевидно себеизразяването трябва да спре, когато си във връзка. Интересен подход.
Разбира се, компромисите в една връзка са важни, дори когато става дума за стил на обличане, но съвсем не така е формулиран този „съвет“ в книгата. Продължаваме.
След още няколко мъдрости, свързани с избор на дрехи, грим и фризура, преминаваме на съветите, свързани с общуването и тук проблемите стават много.
Посъветвани сме да споделяме с партньора къде и с кого сме, дори без да ни пита, но в същото време (и тук, пак ще кажа, че не си измислям) ни се казва да НЕ му споделяме, че сме срещали други мъже. Специално подчертано е, че „никога“ не бива да му казваме това.
Аз съм объркана.
Пет години юридически факултет, три години юридическа практика, няколко стажа в държавни институции и гимназиален профил „Философски цикъл“ се оказват недостатъчни, за да разбера логиката тук.
Ако едновременно съм винаги искрена (както се препоръчва), то как би трябвало да не споделям никога, че в обедната почивка колегата (от мъжки пол) Павел ми е обяснил що е то сконтиране на акцептирани менителнични ефекти?Също, как да стая, че преди появата на лицето Х съм срещала други лица от мъжки пол, разговаряла съм и дори съм излизала с някои от тях, тъй като не съм живяла в девическо общество?
Със сигурност, при по-задълбочен анализ и разширително тълкуване, този съвет може да добие друг смисъл. Но отново, не това предлага като текст разглежданата книга.
Друг проблемен съвет, по мое мнение, бе този за „разтрисането“ на връзката в началото й посредством караница, в която той да е виновен. Идеята е да „разтресем“ младата връзка със спор, който да раздуем непропорционално, изтъквайки вината на партньора. Той от своя страна, трябва да отрече обвинението и да засвидетелства любовта си.
Защо и кому е нужно? Наистина ли животът не е достатъчно стресиращ, та трябва изкуствено да си създаваме драматични събития? И как така хем обичаш някого, хем го виктимизираш незаслужено? На мен ми звучи жестоко и не бих желала да бъда с човек, който би използвал подобни похвати, за да „тества“ любовта ми. Честно да си кажа, не съм срещала и мъж, който да би бил във възторг от подобно драматично поведение.
След още една поредица съвети, свързани с изместване на фокуса от личните интереси към интересите на партньора, изучаване на изкуството на Кама Сутра, френската любов и масажа (пак казвам, не се шегувам!), идва време за един последен съвет. А именно, винаги да бъдем това, което партньорът ни иска да вижда.
Не знам какво повече да кажа. Може би не разбирам тези съвети правилно. Може би не разбирам връзките. При всички положения обаче, те ми звучат прекалено сексистки и не бих ги определила като основа за здравословна и стабилна връзка. Лично мнение.
Трябва да отбележа, че „Как да го впечатлим“ имаше и добри моменти. Авторката обръща внимание на нуждата да слушаме партньора си, да споделяме и да стимулираме общуването. (Същевременно да не говорим много, защото мъжете не харесват това.)
Книгата насърчава разширяването на кръгозора ни, за да бъдем по-интересни събеседници за партньора си. Аз бих казала, че би било добре да разширяваме знанията си, за да сме способни да общуваме по-ефективно и атрактивно не само с партньора си, но с всеки, който е част от живота ни, но все пак… отчитам това като положителен момент.
Най-добрият съвет, според мен, бе свързан с точността и нуждата от нея. Разбира се, в стила на четивото, насърчението на точността бе оправдано с аргумента, че мъжете не обичат да чакат. Е, аз не съм мъж, но също не обичам да чакам до безкрай. Толерирам подобно поведение, защото често го запълвам с четене, но не познавам човек, който обича да чака. Жените трябва да бъдат също толкова точни в спазването на уречения час за среща, колкото и мъжете. И това е редно да се спомене. ( Именно тук книжката ми напомни подозрително много на статията и цитата – „Бъди готова да тръгнеш веднага, щом приятеля ти пристигне. Не го карай да чака.“ )
Независимо как изберете да градите връзката с партньора си, надявам се, че тя ще ви донесе желаното удовлетворение. Лично аз, не бих избрала да бъда с партньор, който си служи с подобни съвети, но всеки има своите предпочитания.
Пожелавам успех на авторката в кариерата й. За разлика от нея, аз не съм психолог и автор, а юрист и това беше моят читателски поглед върху нейните съвети. Това е моето мнение и то няма за цел да обиди никого.
Краткото ми интернет търсене за Жулиета Аврамова разкри, че тя е уважаван специалист, който се препоръчва и от потребители в сайтове за взаимопомощ и дискусии.
Това не е първата нейна книга, но е първата й творба в такъв формат. Предвид изразеното високо мнение от форум потребители по повод професионалните й качества, личното ми заключение е, че противоречията в книгата се дължат до голяма степен на формата й.
Безкрайно трудно е да предадеш комплексни послания в рамките на петдесетина изречения. Но тук идва ролята на редакторите и издателите на книгата.
Е, скъпи издатели от SimetroBooks, изпитвах дълбоко уважение към вас.
Comments