Случвало ли ви се е да ви падне книга на главата в книжарница? Е. аз така се запознах с „Пицария Везувий“ от Валтер Рисо. (Някъде съществува засрамващо видео на моя милост, цапардосана с книга. Ако някой го открие, да сподели.)
Не съжалявам за срещата си с тази книга, защото тя е страхотна! Както казва и подзаглавието й, това наистина е роман, който може да се вкуси. От пухкавото тесто до зехтина и пресните домати, „Пицария Везувий“ дъха на билки и добре поддържана кухня.
В началото, книгата малко ми напомни на „Автобиография“ на Бранислав Нушич, тъй като съдържаше малки истории – фрагменти от детството и младежките години на главния герои – Андреа Мерола. Тези разкази бяха изпълнени с колоритни персонажи и сцени, характерни за неаполитанската общност в Аржентина.
„Бяхме четирима неаполитанци, възмутени, страдащи, неудържими, като по време на войната, която аз не бях преживял, но те бяха.“
Съкрушен от смъртта на съпругата си, бащата на Андреа му предава грижите за семейната пицария. Воден от синовния си дълг, той поема ресторанта, но не изоставя и кариерата си на психолог. В кабинета си на втория етаж на пицарията, той приема пациенти, кой от кого по-странен. (Ситуацията беше малко като в българския сериал „Клиника на третия етаж“ – „Втори етаж: Психология“.)
Последвалото му преместване в Барселона носи на Андреа нова любов и възможности, но и много носталгия по Буенос Айрес и всичко, което познава.
„Пицария Везувий“ е прекрасен разказ за израстването на един млад човек, търсещ своето място в света. Това е и разказ за емигрантството и съхранението на традициите.
„ Отдалечеността от моите близки понякога ме потапяше в наследствената носталгия. Бяхме обречени да живеем далече едни от други: дядо ми емигрирал, после Салваторе и чичовците ми, след тях и аз, може би и Марианито и дъщерите ми щяха да се преселят някъде.“
Културата и националната принадлежност са видени през призмата на любовта към храната и топлината, която тя носи в дома. „Пицария Везувий“ доказва, че духа на родината може да се пренесе и запази навсякъде, стига да имаш желание за това. И разбира се, правилните съставки, като най-важна сред тях е любовта.
Романът на Валтер Рисо е и семейна история за обратите в живота, за куриозните случки, които го изпъстрят и за хората, които могат да те ранят и вдъхновят.
Горещо ви препоръчвам да пътувате с Андреа от Неапол, през Буенос Айрес до Барселона, опиянени от аромата на зехтин и босилек, които дъхат от страниците на „Пицария Везувий“.
Comments