• The Bilingual Reader

“Писма от Париж” от Джулиет Блекуел

Updated: Mar 21


Напоследък чета доста книги, свързани с изкуство и търсене на изчезнали творби като “The Rescue artist” и “The Gardner heist: The True Story of the World’s Largest Unsolved Art Thef” от Ulrich Boser. И двете книги разказват за търсенето на изчезнали творби на изкуството и разкриването на тайните зад някои от най-известните произведения. Затова и много се зарадвах, когато от изд. Софтпрес ми изпратиха “Писма от Париж” на Джулиет Блекуел.

Самата аз се цапам с боя от време на време, а и вече съм споменавала за „партизанската“ тактика на изд. Софтпрес за съблазняване на нищо неподозиращи, пазаруващи в Билла граждани, така че само въпрос на време беше да попадна на това заглавие.

„Разказ за мистериите на изкуството и тайните на сърцето.“

 Клер винаги опитва да постъпва правилно.  Тя организира живота си прагматично, с мисъл за семейството си, за бъдещето.  Когато научава, че живота на баба й върви към своя край, Клер напуска работата си в Чикаго, разделя се с приятеля си и се връща в своето малко градче в Луизиана.

„Десет дни по-късно, Клер се качи на самолета и се отправи към окръг Плакеминс, където пиеха евтино кафе, гарнирано с цикория, на никого дори не му минаваше през ума да ходи на опера, а Клер – с префърцуненото си висше образование и градски нрави – се набиваше на очи.“

 Атмосферата на къщата, в която е прекарала толкова много лета, връща спомените й от детство. Загубила майка си рано и с баща, винаги въвлечен в беди, Клер често е обект на подигравки от останалите деца. Дългите часове, в които тя прекарва, скрита в прашния таван на къщата, са споделени със счупената скулптура на красива жена.

„Чанс бе развила навика да се промъква на тавана, за да си говори с лицето, когато почувстваше, че самотата заплашва да я залее. Маската се превърна в нейния въображаем другар, довереник на едно малко момиче без приятели, и макар упорито да мълчеше, Чанс й разказваше за проблемите, тревогите и мечтите си. “

 Години по-късно, Клер все още няма представа коя е жената от скулптурата и защо в сандък на семейния таван се пазят бележки, свързани с нея. Баба й не знае нищо, освен че прадядо й е изпратил тези неща от Париж след края на Втората световна война.

„ – Не съм толкова уплашена, колкото … изгубена, маминке.
– Защото трябва да отидеш в Париж. Опитай се да откриеш от къде се е взела маската.“

 В началото на визитата си в Париж Клер се сблъсква с лека форма на така известния „Парижки синдром“. Парижкият синдром се асоциира с културния шок, който много туристи изпитват, когато посетят „Градът на светлините“. Клер цял живот е мечтала да посети Париж. За нея той е бил символ на романтика, литература и изкуство. Първите й дни там и неплодотворното й търсене на произхода на маската на L`Inconnue de la Seine я изпълват със съмнение и меланхолия.

„Беше бленувала за Париж от години. А сега, когато – според пътеводителя – се намираше в най-романтичния, най-посещавания, най-красивия град на света, тя се разочароваше.Чувстваше Париж студен и безличен, претъпкан с туристи, един от които беше тя, разбира се – и дори най-известните забележителности я оставяха …. неудовлетворена.“

 Книгата отделя доста време на разликите между туристите и местните парижани, от начина им обличане, до принципни въпроси, свързани с порядките при общуване. Париж е един от най-посещаваните от туристите градове и това се приема с доста смесени чувства от работещите в ателие “Мулаж Д`ар” Ломбарди.

 Арман и братовчедка му Жизел поддържат семейния бизнес за скулптури. Именно от това студио произхожда и маската на „непознатата“. Арман е навъсен и резервиран скулптор, предпочитащ да прекарва време в ателието си отколкото около туристи, Жизел от друга страна е бъбрив вихър от енергия и истории.

 Благодарение на добрите си познания за френския език и възможността й свободно да общува с англоговорящите туристи, посещаващи ателието, Клер успява да получи временна работа там и да открие повече сведения за произведението.

 Тръгвайки по следите на произхода на маската, тя открива интересни връзки между себе си и модела й. Пътешествието й е изпълнено с много себепознание и я отвежда не само до началото на историята на L`Inconnue, но и до извора на собствената й неудовлетвореност и меланхолия.

 Конструкцията на историята малко ми напомни на „Бал в Мулен руж“ от Радостина А. Ангелова. Едновременно проследяваме пътуването на Клер из скритите кътчета на Париж и се запознаваме със Сабин – млада французойка, работеща като модел за художници и скулптори в края на 19-ти век.

 Сабин е красива, деликатна, плаха, но и много борбена.

„Музата избира твореца, не обратното.“

 Когато на площада на художниците в „Пигал“ Сабин Моро за първи път се запознава с харизматичния Морис Демарe, тя не предполага как това ще промени живота й. Той е скулптор и художник, а тя е млада и магнетична. Но не всяка история за твореца и неговата муза е щастлива.

„Една муза не може да бъде държана като затворница…“

 Борбата на Сабин е борба за правото да обичаш и живееш по собствени правила, а пътя й към свободата е изпълнен с напрегнати моменти, които поддържат читателския интерес.

 Краят на книгата беше усмихващ. Харесвам такива книги! Книги, които затваряш с усмивка, удовлетворение и онова топло чувство, което ти носи знанието, че живота на героите, към които си се привързал, ще бъде щастлив.

 „Писма от Париж“ е романтично четиво, което показва скритите кътчета на френската столица и тайните стаи на художническите ателиета.

 Джулиет Блакуел има лиричен и прецизно организиран стил на писане и подбор на изразните средства, което направи четенето на книгата леко и приятно.

 Когато пътувам имам традиция да нося със себе си книги, чието действие се развива в града, който посещавам. Ако някой ден превъзмогна нежеланието си да общувам на френски език и с френската култура (резултат от пет гимназиални години пълни с френски език и френска литература) и посетя Париж, определено ще препрочета тази книга.

 Междувременно ще я изпратя на моята прекрасна баба, която освен че обича много да чете, обожава приложните изкуства. Клер предприема своето трансформиращо пътуване, мотивирана именно от своята баба. Връзката между тях е силна и трогателна в искреността си. Какво по-подходящо четиво, което да подаря на жената, чието име нося?

0 views

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now