• The Bilingual Reader

"Нощ" от Камелия Кучер

Updated: Mar 21


 Не е тайна, че обичам исторически романи, особено такива, чието действие се развива през Втората световна война. Обичам и романи, в които си личи, че автора е проучил подробно историческия контекст, в който е поставил героите си.

  юМиналата седмица в ревюто си за „Съквартиранти“ споменах, че „Нощ“ от Камелия Кучер ме постави в онова състояние, което наричаме „книжен махмурлук“.

Книжен махмурлук е състояние, в което читателят изпада благодарение на книга, която го е докоснала и пленила до степен, в която му е трудно да се отърси от героите и историята им, преминавайки към друго четиво.

 За мен книжния махмурлук е показателен за майсторството на автора и значимостта на историята. Именно връзката ми с книгата е и причината да забавя толкова ревюто си. Друга причина, поради която неколкократно редактирах текста, бе личното ми познанство с авторката, което не исках да се отрази на мнението ми за книгата. Имах удоволствието да присъствам на предпремиерата на книгата, която от изд. Хермес бяха организирали като „Брънч с Камелия Кучер“. В приятна и неформална обстановка авторка разказа за вдъхновението си за книгата, за любовта си към историята и живота си като студент в Женева.

За мое съжаление, в нощта на официалната премиера на „Нощ“ бях температурна и завита с одеало у дома. Събитието се проведе на 10-ти октомври в „Арена Ди Сердика“, а в него участваха и героите от трейлъра на книгата  https://www.youtube.com/watch?v=vS91X6aPGaE .

 Сега май е крайно време да започна с ревюто по същество за „Нощ“ от Камелия Кучер.

 През 1922г. Бенито Мусолини се превръща в най-младият (за времето си) министър-председател в италианската история. За да осигури стабилността на управлението си, той използва добре познати тактики, общи за повечето авторитарни режими – пропаганда, дезинформация, въоръжени цивилни отряди и тайна полиция. Животът на Виторио де Лука и семейството му не е лек, но следва своя ритъм, което носи и известно спокойствие. С началото на Втората световна война и включването на Италия в нея, всичко това се променя.

 Четири години по-рано, през 1938г. на евреите в Италия се забранява да посещават обществени места, училища, университети, както и да притежават бизнес. Антисемитизма, нехарактерен до тогава за Мусолини, партията му и страната, се прокрадва в италианското общество. Улиците стават все по-опасни, стоките започват да изчезват от магазините, а войната се приближава все повече до Рим.

„Войната е крадец без лице.“

 Независимо от това, Виторио се опитва да запази илюзията за преходност на настъпващата война. Дните му са изпълнени с романтични трепети по красивата еврейка Ева, момчешки лудории с най-добрия му приятел Сантино и опити да прогони страха, че революционните възгледи ще струват живота на баща му.

„И сега със Сантино, леко измършавели, защото войната ни краде от храната, детството, че и живота, бързаме, нетърпеливи да се избавим от неудобството на униформите.“

 И всичко е добре. Сравнително. Докато един ден Ева не изчезва, а от небето над Рим не се посипват бомби.

 Половин век по-късно, спомените на Виторио де Лука са все същите, макар живота му да е коренно различен.

„Вратите често мълчат, когато зад тях се крие отговор, който няма да понесеш.“

 Това е всичко, което ще кажа за сюжета на книгата, защото искрено вярвам, че колкото по-малко знаете за нея преди да започнете да я четете, толкова по-приятно ще е изживяването.

 Контрукцията на повествованието в романа малко напомня на структурата на „Берлинска любовна песен“ от Сара Матиас. Вървим с младия Виторио из улиците на Рим, съпреживяваме радостите и тъгата му, но чуваме и гласа на неговото зряло Аз, седнало на верандата в отдалечената си къща.

„Разбрах, че да плачеш не е толкова лошо. Защото означава, че все още имаш надежда, като си изплачеш мъката, да ти олекне. Страшното е, когато очите ти пресъхнат и вече нищо не може да те разтърси, понеже си видял най-ужасното.Тогава просто чакаш като статуя времето да мине, докато дойде твоят ден да се разпаднеш.“

 „Нощ“ е роман за горчивата сладост на онова, което е било, онова, което не е било и онова, което е могло. Войната е сянката, която съпътства героите, но не е централната тема в романа. Любовта е слънцето, чиято животворна сила героите търсят, но не желаят на всяка цена. Прошката е това, към което те се стремят.

 Да простиш на друг е по-лесно отколкото да простиш на себе си. Да поискаш прошка е по-трудно отколкото да я дадеш. А да молиш за нея от дистанцията на времето може да се окаже истински смазващо. В „Нощ“ безкрайната болка, неутешимата тъга и разкаянието са преплетени с безрезервната вяра в приятелството, почтеността и пречистващата сила на любовта.

 Стила на писане на Камелия Кучер е лиричен, но не претенциозно „напудрен“. Едно от най-големите достойнства на стила й са кратките изречения, точно премерени и прицелени в читателското сърце. Друг щрих, който високо оцених, бяха историческите препратки, пояснителните бележки и разкази, които даваха контекст на времето и събитията в книгата. Така освен приятното нежно чувство, „Нощ“ има и своята добавена стойност.

 Искам да продължа да ви разказвам за книгата, да опиша героите й, да разчепкам всички конфликти в нея, но няма да го направя. Забелязвам, че високите оценки и страстта, с която препоръчваме книга, която силно сме обикнали, все по-често зареждат бъдещите й читатели с очаквания, които никоя книга не би успяла да покрие.

 „Нощ“ е като онази торта от кварталната сладкарничка, която опитахте за първи път и обикнахте още от дете. Дали това е най-добрата торта на света? Може би не. Дали винаги, когато говорите за хубава торта съзнателно или не, ще описвате точно нея? Може би да.

 Така е и с „Нощ“. Дали ще се почувствате свързани с героите, ще ги обикнете с всичките слабости и достойнства на характерите им или ще изпитате радост, разхождайки се с тях из улиците на Рим, никой не може да ви гарантира. Единственото, което мога да ви обещая, е че дори това да не се случи, стила на писане на Камелия Кучер ще ви достави удоволствие, а поне едно изречение от книгата ще намери своето място в тефтерчето ви с „любими цитати“.

„За всеки човек има книга. И рано или късно тя винаги го намира. За всеки човек има книга. Но книгите надживяват хората.“
3 views

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now