• The Bilingual Reader

„Мъжът, който не се обади“ от Роузи Уолш

Updated: Mar 21


 Добре, признавам си, че се загледах в тази книга заради корицата. В крайна сметка, купих я заради посвещението:

„Тази книга се посвещава на хората, които са се оказвали извадени от релси заради напразното очакване на едно телефонно обаждане. Особено на онези, които не са си представяли, че ще им пука от това.“ 

 Хайде, да не се лъжем, на всеки му се е случвало поне веднъж.

 Главната героиня в „Мъжът, който не се обади“ се казва Сара Маки. Тя е привлекателна, успешна и разведена. Последното я поставя под прицела на критиките на бившите си съученици. 

„Сара Маки, която изнасяше речи по цял свят, провеждаше кампании, лобираше, постоя мълчаливо пред старите си приятелки и после избяга.“

 Измъкнала се от провинциалното си английско градче, Сара живее в Ел Ей, има успешна кариера и добри приятели. Единственото, което я мъчи е мълчанието на мъжа, с когото е прекарала най-страхотната седмица в живота си. 

 Той сякаш се е изпарил. Не отговаря на обаждания. Не е активен в социалните мрежи. Не проверява своя e-mail. 

 С всеки следващ ден, Сара се тревожи все повече и повече. Убедена, че Еди не би й скроил подобен подъл номер, тя смята, че му се е случило нещо лошо. Приятелите й приемат тази нейна позиция, като защитна реакция срещу разочарованието. Но когато Сара пише на стената му във фейсбук и получава отговор от негов приятел, който също го търси, теорията й се потвърждава. Нещо се е случило с Еди и тя иска да знае какво е то.

 Това е всичко, което мога да кажа за книгата, без да разкривам сюжета й. Въпреки това, бих искала да поговоря още малко за нея. Четете на своя отговорност. [!СПОЙЛЕРИ!]

 Признавам си, че до стр. 81 бях напълно убедена, че ще трябва да изтърпя мрънкащата Сара до края на книгата. И тогава:

„Беше скрит номер. – Ало? Мълчание –  човешко мълчание – и после връзката прекъсна.“ 

 Тръпки полазиха по гърба ми. Обаждането ми се стори изключително стряскащо. Нещо в словосъчетанието „човешко мълчание“ провокира тази реакция у мен. Същото усещане имах и когато по-късно Сара получи съобщението „стой на страна от еди“ – има нещо особено притеснително в лаконично анонимно съобщение с липсваща пунктуация. 

 Две неща не харесах в тази книга. И двете са свързани с главната героиня, която не харесах. Сара не е моят персонаж. 

 На първо място, имах проблем с реакцията й по отношение на приятелката на Рубен  – Кая – и нейната идея за разпространение на дейността на организацията им. Около страница 180 на книгата, Кая осигурява страхотна възможност за компанията на Рубен и Сара, чрез която ще помогнат на много хора и то без никакъв финансов разход за тях. Разбира се, това е голям проект, който ще изисква концентрация и усилия, но нали все пак това е идеята? Е, да, ама не. Нашата героиня Сара се изяви като минорно магаре и първата й реакция бе да започне да изброява всички, проблеми, които това ще донесе. „Ще трябва да наемем още хора…“ и т.н.

 Познавам (прекалено) много хора, които реагират по този начин в различни ситуации и бих казала, че не съм им фен. Старая се всячески да ги избягвам, да ги изолирам от живота си (колкото и коравосърдечно да звучи) и в никакъв случай да не предприемам инициативи с тяхно участие. 

 Някои биха нарекли това реализъм. Но според мен, да бъдеш реалист има две проявления – реалист-оптимист и реалист-песимист. Реалистът от първото проявление, вижда проблемите, които новото начинание ще създаде, но вижда и силата на екипа си и вярва, че могат да успеят във всичко, стига да се потрудят. Сара е реалист от второто проявление  – тя отбелязва почти с досада колко трудно ще е начинанието и изпуфтява изнурено, когато трябва да направи нещо неконвенционално.  Лично аз не съм фен на реалистичния песимист, не съм в никакъв случай такъв и надявам се, че никога няма да бъда. Затова и не харесах Сара в тази ситуация. 

 Вторият ми проблем с поведението на Сара беше свързан с мейлите, които тя изпращаше на Еди. Ситуацията е следната –  мъж, който изглежда не иска да има нищо общо с дадена жена, получава мейли разказващи за живота на същата тази жена (писани от нея), докато тя получава странни обаждания и заплашителни съобщения. Да, безспорно тези писма бяха добър начин читателя да се запознае с героинята и живота й, но все пак… Скъпа Сара, това твое поведение беше крайно безотговорно по отношение на твоята лична сигурност и тази на семейството и приятелите ти, за които разказваш. Особено, предвид съмненията, които имаш, че нещо лошо може да се е случило с адресата на мейлите ти. 

 Въпреки това, бих казала че книгата ми хареса. Спокойно бих й дала 3 от 5 звезди. Сюжета беше интересен и изпълнен с неочаквани обрати. Краят беше удовлетворителен и ме разчувства. Бих препоръчала книгата като интересно, увлекателно и приятно четиво, което много напомня на Hallmark филмите.

В крайна сметка, бих определила „Мъжът, който не се обади“ като книга за любовта и компромисите, които сме готови да направим в името на семейството, но и за компромисите със семейството, които правим в името на любовта. 

0 views

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now