• The Bilingual Reader

Моята книжна 2018г. и Топ 5 на поредиците, които прочетох тази година

Updated: Mar 21


 Днес е 31-ви декември и май е време да кажа няколко думи за моята книжна 2018 година.


 Това е първата година, в която си имам блог (създадох го през м.април) и втората година, в която си водя списък с прочетени книги. През 2017г. бях прочела 66 книги, а през 2018г. (според Goodreads) съм изяла цели – 127! [Признавам, видях цифрата, шокирах се и разгледах всички отбелязани книги, за да съм сигурна, че няма грешка. Няма. Хм.] Държа да отбележа, че не всички от тези книги съм чела „физически“. Част от тях като „Илуминае“, „Гемина“, „Обсидио“, си набавих като аудиокниги. Така си имах книжна компания, когато пазарувах или се занимавах с домакински задачи.

 127 е добра бройка и в някоя паралелна вселена, в която не пиша този пост в хотелска стая, докато всички мои приятели вече се готвят за настъпването на 2019г., бих могла да разкажа по нещо за всяка една от тези книги. Но предвид настоящата ситуация, ще се задоволя да ви разкажа за Топ 5 на поредиците, които прочетох тази година и Топ 10 на „самостоятелните“ книги на 2018г.

 И така, имам 15 книги, за които да ви разкажа преди часовникът да удари полунощ. [Чувствам се малко като Пепеляшка. ]

Топ 5 на поредиците, които прочетох тази година

  1. · “Дъгата на косата” от Нийл Шустърман – кн. 1 „Косачи“ и кн. 2 „Бурята“

 “Косачи” ни води в идеален свят, който не познава несгодите на Епохата на смъртните. Болката, бедността и смъртта най-сетне са свели глава, подчинени на човешката воля. Като решение за проблема със свъръхпопулацията, с цел поддържане на баланса, е създадена институцията на Косачите.

 Те са единствените, които имат властта да отнемат човешки живот. Независими в решенията си, ръководени само от собствената си съвест, те носят смърт, но и спасение. Единствено Косач може да отнеме живот и единствено Косач може да го спаси – предоставяйки имунитет.

Косачите са внимателно избирани сред гражданите, заради високите си морални качества, хуманността и разсъдливостта си. Всеки от тях преминава едногодишно обучение като чирак при друг косач и полага изпит пред Форума на косачите. Обучението е тежко, но до този момент не е било превръщано в състезание с фатален край.

Нашите герои, Цитра и Роуан са изправени в двубой на живот и смърт – един от тях ще стане косач, осигурявайки имунитет за семейството си, но ще бъде принуден и да убие опонента си.

 Това е всичко, което мога да кажа за кн. 1 „Косачи“, без да разкрия пълния й сюжет. За кн. 2 „Бурята“, мога само да ви кажа, че е повече от напрегната! Завърши по също толкова шокиращ начин, колкото и „Косачи“, оставяйки ме безмълвна.

Политическата система и света, който Шустърман е изградил е безпрецедентно развит. Наистина много, много отдавна не бях откривала книга с толкова завършена вселена. Горещо препоръчвам!

  1. · Ренегати от Мариса Майерс – кн. 1 „Ренегати“ и кн. 2 „Archenemies“


 Друга sci-fi поредица, която ме плени и ме накара да си разлея чая неколкократно докато четях.

 Стотици години феноменалните (the prodigies) – хора с изключителни способности, са били експлоатирани, осмивани и избивани. До появата на Анархистите – група феноменални, които сломяват установения ред, детронират управляващата върхушка, разбиват армията и инфраструктурата. В следствие на това, банди и кланове феноменални си поделят територията на Галтон Сити. Престъпността и контрабандата процъфтяват. Беззаконието е закон.

Като лъч светлина в тъмната нощ се появяват Ренегатите. Супер герои, които обещават ред, закон и сигурност. Побеждават Анархистите, разбиват бандите им и установяват своето управление. Градът процъфтява. История с щастлив край. Но това не е края, а началото на тази история.

Десетилетие след края на Ерата на Анархията, Съветът на ренегатите управлява Галтон Сити, докато в тунелите под града малка група анархисти се подготвя за война.

Кошмар, Фобия, Цианид, Детонатор, Кукловодът и Кралицата на Пчелите все още се борят за каузата на анархистите. Ден след ден, те водят партизанска война и макар атаките им понякога да успяват, те не са достатъчни, за да детронират управлението на Съвета. Нужен им е шпионин. Анархист, предрешен като Ренегат. Кинжал в сърцето на Съвета. Истински… Кошмар.

„Кошмарът“ Нова Артино е смела, умна, изключително креативна и една от любимите ми YA героини! Отгледана от анархистите,след като става свидетел на убийството на цялото си семейство, тя е експерт инженер, боец и както се оказва, доста добър шпионин.

Макар „Ренегати“ да е история за супер герои в нея няма перфектни образи. Точно както и в реалния свят и в света, изграден от Майерс нищо не е само черно или бяло. Героите не винаги са колоси на морала, а злодеите не винаги са зли. И двете книги са страхотни и засягат важни морални въпроси пред героите и читателя. [ „Archenemies“, кн. 2 от поредицата, дори излезе точно на 6-ти ноември, съвсем като подарък за рождения ми ден.]

  1. · Ясновидци от Либа Брей – кн. 1-3 – тези книги са толкова добри, че ще поговоря доста за тях….


 Историята ни води в Ню Йорк през 20те години на миналия век. Градът е вълнуващ и мистериозен. Стотици хиляди се стичат в него, преследвайки мечтите си за по-добър живот. Това е ерата на джаз клубовете, късите прически и сухия режим.

За Стийви О‘Нийл да напусне тихото си провинциално градче и да живее в Ню Йорк е сбъдната мечта. Вярно е, че скандалното й поведение е причината да бъде изпратена от бащиния си дом при чичо си Уил в Ню Йорк, но „станалото, станало“. Прекалено шумна за малкото им градче, прекалено освободена за кръга си приятели, Стийви се адаптира повече от добре в Ню Йорк.

Тя има рядка дарба – докосне ли предмет, може да разкаже историята му и дори историята на притежателя му. И когато чичо й, Уилиам Фитсджералд, уредник на Музеят на окултизма и свръхестественото е помолен да съдейства на полицията в разкриване на поредица убийства в града, Стийви използва дарбата си за добро.

Преди да започна книгата, чух доста негативни отзиви за героинята й. Вярно е, че Стийви често е прекомерно жадна за внимание, което й носи проблеми. Тя желае да усети и опита всичко, което Ню Йорк може да й предложи – най-силния джин, най-стилния джаз клуб, най-красивата рокля, най-лудата вечер… и да, тя често се увлича и прекалява. Но няма как да не се възхитя на изобретателността, с която си пропрявя път към приключенията.

(СПОЙЛЕРИ за кн. 2)

Когато в края на кн. 1, Уил се опитва да изпрати Ийви обратно в Охайо, твърдейки че така я предпазва, тя смело разкрива пред група журналисти своите способности, осигурявайки оставането си. В началото на кн. 2, Ийви, любимка на целия град, има свое радио шоу и апартамент в шикозен хотел, доказвайки че няма нужда от ничие позволение и благословия, за да продължи да живее в Ню Йорк.

Разбира се, признавам,че Ийви има и своите слабости. Проблемите й с алкохола, продиктувани от болезнените спомени и видения за брат й, я правят уязвима и понякога (често) неадекватна. Желанието й да бъде известна и харесвана, пък я кара да постъпва неморално и манипулативно.

Забележителното в книгите на Либа Брей е развитието на второстепенните персонажи. Сам, Хенри, Тета, Джерико и Мепъл, които срещаме в кн. 1, получават възможност да разкажат историите си в кн. 2. Наистина се привързах към тях! Наред с развитието на образите им, Брей ни запознава и с нови герои – Линг и Мемфис.

Макар наглед историите в книгите да не са особено оригинални, това което според мен прави книгите ценни е разнообразието на герои и теми. На кратко ще спомена:

– Линг – дъщеря на първо поколение емигранти от Китай, която след боледуване от детски паралич не може да се движи без патерици, обича науката повече от всичко.

– Тета – сирак, жертва на домашно насилие от нейния първи съпруг,

– Хенри – музикант, отритнат от знатния си баща заради сексуалността си,

– Мемфис – чернокож младеж влюбен в бяла жена, който се сблъсква с расизма и сегрегацията,

– Мепъл – дъщеря на активисти, която намира своето място сред група анархисти.

Книга 3 – Before the Devil Breaks you за мен беше безспорно най-добрата от тях! Макар сюжета да се развива през 20-те години, проблемите, които Брей засяга звучат повече от актуално. Основната идея в кн.3 е за „забравените“ във всички техни измерения. От забравените строители на историята до жертвите на медицината в развитие, призраците за забравените са навсякъде около нас. Брей обръща внимание на ужасите, разигравали се в заведенията за душевно болни в началото на 20-ти век и жестокостта на някои от лекарите.

Всяка от книгите на Брей завършва с писмо от нея към читателите й, в което тя разказва за източниците си на вдъхновение и информация. Писмото в края на кн. 3 беше едно от най-въздействащите посвещения на автор, които съм срещала. Писано дни след полагането на клетва на американския президент Доналд Дж. Тръмп, Брей използва възможността да се обърне към читателите си с призив за запазване на разнообразието на култури и народности в рамките на САЩ.

Книгите са изключително интересни и определено заслужават внимание! Все още не е известна датата на публикуване на четвъртата и последна книга в поредицата. Чакам с нетърпение!

  1. · Monsters of Verity – V.E.Shcaab – This savage song & Our Dark duet

Дуологията „Monsters of Verity“, към която принадлежат двете книги, ни въвежда в утопичен свят на хора и чудовища.

„По твоя вина, някъде там демон живее, ловува и се храни.“

В град Верити всеки човешки акт на насилие има за последствие раждането на чудовище. За да опазят себе си и близките си гражданите на Верити са изправени пред избор – да се присъединят към Хенри Флинт и неговата гвардия за защита в Западната част на града или да живеят в охолство и спокойствие, плащайки такса за защита към Харкър и неговите чудовища.

Мистериозното изчезване на единствената дъщеря на Харкър – Кейт и осиновения син на Флинт – Август, е катализатор за окончателното разпадане на крехкия мир в града. Месец по-рано, на Август е дадена фалшива самоличност и той е изпратен да учи в същото училище, в което е преместена и Кейт.

 Той е сонай – чудовище, родено от смъртта на невинни, склонен да плати и най-високата цена , за да бъде човек. Тя е момиче, готово на всичко, за да получи уважението и одобрението на властния си баща. Той е внимателен и сдържан. Тя е безпощадна. А чудовищата са гладни.

 В дуологията има много политика, напрежение, забавни моменти, но и наистина смазващ край, за който се чувствам длъжна да ви предупредя.

  1. · Досиетата Илумине – Джей Кристоф и Еми Кауфман – Илумине, Гемина, Обсидио

Как да ви разкажа за тези книги? Как?! Ще опитам да го направя в стила на поредицата.

„Трибунал на приятелите“, ден 30

Приятел 1: Г-це Блогър, от многобройните ви постове и изявления разбрахме, че сте обсебена от тази поредица, историята и героите й. Трибуналът ви умолява да прекратите пледуариите си на тема „Илуминае“ и да се фокусирате върху други теми.

Г-ца Блoгър: С цялото ми уважение, мисля че все още има някои аспекти на „Досиетата“, които не съм засегнала. Позволете ми….

Първи контакт между г-ца Блогър и книгите от поредица „Илумине“ – видео в Youtube, канал Peruce Project.

„Това е страхотна sci fi история, написана от Джей Кристоф, авторът на „Нивганощ“ и Ейми Кауфман. Разказана е под формата на Досие, съдържащо разкази на героите, планове на кораби, рисунки, чертежи и какво ли още не. Историята е завладяваща, действието е напрегнато и няма как да не се влюбите в книгата!“

Първа среща между г-ца Блогър и аудиокнига „Илумине“ 


*БУМ! ТРЯЯЯЯЯЯС! Воала… Любов от първо слушане!*

Г-ца Блогър, читателски дневник: „Тази книга! Не мога! Невероятна е! Аудиокнигата те кара да се чувстваш все едно самия ти си на атакуваната от БайТек планета Керенза и току що, едва си успял да се евакуираш на борда на Александър и Хипатия. Сюжетът наистина е много интересен и увлекателен! Тази книга си има всичко, честно! Мистерия, екшън, политика, приятелство, космически кораби и преследвания, напрежение… зомбита (нека ги наречем така) и откачен изкуствен интелект (Извинявай, AIDEN, обаче си малко странен)! И хумор! Как може книга хем да те кара да се смееш, хем да те разплаче? Що за чародейство?! За поредицата знам само, че всяка от книгите ще има по една двойка главни герои с някаква романтична връзка и само се надявам, че всички те ще са страхотни сладури като Кади и Езра.“

………

Г-ца Блогър, читателски дневник: „Гемина е още по-добра от Илумине! Как въобще е възможно! Второто досие Илумине залага повече на фокуса върху трима сладури герои – Хана Донъли – дъщерята на командира на станция Хиймдал, Ник Маликов – син на гангстер (и най-големият сладур във всички вселени!!) и Ела – паяк – хакер, майстор на самоиронията и сарказма.

Докато Кейди, Езра и „Хипатия“ са се насочили към Хиймдал, Хана, Ник и Ела са принудени да защитят станцията от нападение на отряд на БайТек. Да, пак тези смотаняци! Наемниците, решени да изтребят всички на станцията са само началото на проблемите за обитателите й, тъй като генетично модифицирани (и кръвожадни) червей се разхождат из коридорите на Хиймдал в търсене на плячка. Междувременно неизправност в основния компонент на станцията – червейната дупка – създава аномалии във времевия и пространствен континиум и заплашва с масово унищожение. Всичко, което може да се обърка ще се обърка! Ама, честно… Също така, Ник, ти си прекрасен и заслужаваш цялата любов на света, т.е. Хана, заеми се със задачата!!“

……………..

Г-ца Блогър, читателски дневник: „Не мога да повярвам, че „Обсидио“ е краят на поредицата! Радвам се, че все пак се връщаме на Керенза. И се готвим за битка?! И на планетата все още има оцелели? И има съпротива?! Имам нужда от чаша успокоителен чай от лайка, защото ако някой не се измъкне жив от тази схватка, ще умра умряла!“

………….

Анализатор, номер 4291983: „Не ми плащат достатъчно, за да коментирам това! Всъщност, не ми плащат въобще. От видеото се вижда, че нашата героиня, г-ца Блогър е изпаднала в странно състояние, смесица от тъга и умиление. Вероятно това е провокирано от края на третата книга в поредицата. Изглежда се е запътила към книжарницата, мърморейки си „искам книгите и на хартия!“. Данните от телефона й показват, че отново си пуска аудиокнига №1 Илумине. Това се казва книжен махмурлук!“

Уау, страница 7, а аз все още не съм започнала с Топ 10 на „самостоятелните“ книги, за които исках да ви разкажа. Казват, че днешната работа не бива да се оставя за утре, а предполагам, че сред блогърите си има поверие, че тазгодишният пост не бива да се оставя за догодина. Само дето тази „догодина“ идва след няколко часа, а аз най-добре да спра да пиша (за сега) и да се присъединя към празнуващите ми приятели.

0 views

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now