• The Bilingual Reader

"Малката пекарна в Бруклин" от Джули Каплин

Updated: Mar 21


 Първоначално мислех, че „Малката пекарна в Бруклин“ на Джули Каплин ще бъде идейно и емоционално продължение на „Малкото кафене в Копенхаген“ , която в началото на годината ме плени с Хюга духа си. Историята обаче се оказа съвсем различна и това много ме зарадва!

 Софи е подредила живота си в идилична лондонска картина. Тя притежава удобно жилище, има работа, която обича и партньор от „семейния тип“, който тя търси. ( Е, може би не точно този тип „семеен тип“. ) Софи е доволна и не се колебае да откаже предложение за кариерно развитие в Ню Йорк. Но когато дълго градената й интимна връзка рухва, тя решава да приеме предложената й временна позиция.

 Далеч от старите си привички и всичко, което й напомня за несполучливата връзка, Софи открива сродни души сред веселата компания в пекарната под апартамента си. Бела – собственичка на пекарната и апартамента, в който Софи остава, се превръща не само в нейна доверена приятелка, но и в пекар-съмишленик. Софи е кулинарен гуру и ентусиаст – пекар, преливащ от идеи. Бела е млад собственик на бизнес, който сякаш винаги приема малко повече поръчки отколкото може да изпълни. Двете са страхотен тандем, а приятелството им бе радост за четене!

„ – Нищо не може да се сравни с момента, в който кексчето прави пуф и се надига над формичката си. Това ми вдъхва вяра, че в света има някакъв смисъл. Всичко е наред, когато нещата стават така, както е предвидено да станат.“

Ето така, в три изречения героинята на Софи събра цялата философия и неосъзната мъдрост зад паникопеченето. Като дългогодишен „стрес пекар“ винаги съм се затруднявала да обясня, защо в разгара на критична ситуация мога да бъда открита настървено разбиваща белтъци и изпоцапана с тесто. Сега вече знам. Благодаря ти, Софи!

 Тод Макленън– братовчед на Бела и колега на Софи в “СитиДзен“ е олицетворение на Ню Йоркския милениал бохем. Автор на рубриката „Мъжът и градът“, той прелива от момчешки чар и магнетизъм, съчетани с привидно фриволна персона, безукорно облечена в последен модел на „Ралф Лорън“. Не е случайно защо наранената Бела предпочита да не му се довери веднага, макар да работят рамо до рамо. Понякога е по-добре да играеш на сигурно. А друг път, просто трябва да скочиш от скалата…

 „Малката пекарна в Бруклин“ е история за страховете и лечебната сила на споделянето, за рисковете и безнадеждното планиране, за красотата на „сега“ и романтиката на „утре“.

 Ще си позволя бързичко да сравня двете книги, защото сравнението в случая е неизбежно. 

 Героите и темите в „Малкото кафене в Копенхаген“ определено ми харесаха повече, вероятно защото бяха по-близки до мен самата. Сред тях се открояваха безпардонни циници, млади и объркани души, претоварени и напрегнати кариеристи, а основната тема бе себеоткриването като път към изграждането на пълноценен живот. „Малката пекарна в Бруклин“ поставя своя фокус върху романтичните и семейните връзки. Книгата разказва за ролята на доверието, изневярата, страха от обвързване, продиктуван от семейна травма и смелостта, която изисква една връзка. Докато в „ в Копенхаген“ романтичната сюжетна линия оставаше някак в периферията, то тук любовта и приятелството са двигателната сила на сюжета.

Ако в „Малкото кафене в Копенхаген“ имаше подчертано зимен уют, то в „Малката пекарна в Бруклин“ настроението е по-скоро пролетно / лятно и съвсем подходящо за м. август. Смятам, че книгата би била страхотно допълнение към лятната почивка на всеки, който харесва романтични истории с многопластови герои и интересен поглед върху динамиката и морала в интимните отношения.

 Благодаря на изд. Софтпрес, че ме зарадваха с тази книжка!

2 views

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now