Франсиско Франко е сред от най-протворечивите фигури в европейската история. По-рано тази година имах възможност да пътувам из Испания и бях шокирана да видя, че до голяма степен култа към личността му е още жив. Дали защото бях там по време на провеждането на избори или в следствие на икономическата криза, която все още мъчи страната и склонността да романтизираме миналото, но духът на генерала все намираше начин да се появи тук и там.
За едни той е диктатор, за други – лидер, визионер и патриот. През 1936г. започва Испанската гражданска война, отнела живота над 400 хил. души и завършила с победа на испанските националисти и създаването на Франкистката република. В очите на много, политическия възход на Франко и националистите е сходен с възхода на Хитлер в нацистите в Германия. Разглеждайки конфликта в Испания като спор между легално избраното правителство и опозицията на Франко, те виждат заплаха за демокрацията в световен мащаб. Това е и причината в Испанската революция да вземат участие голям брой чужденци – доброволци войници, медици и военни кореспонденти.
„Купето, в което едва се натъпках беше пълно с красиви испанци в цивилни дрехи. Толкова млади, че можеха да бъдат и гимназисти.Всякакви хора се превръщаха изведнъж във войници, въвлечени в бой, защото нямаше друг начин сега, когато Франко вилнееше из страната. Свободата им беше застрашена. Животът им висеше на косъм. Естествено, че щяха да се бият.“
Именно с тези млади хора пътува нашата главна героиня – Марта Гелхорн.
„ – Ех, ти, Марти! – чувах баща ми да казва в дясното ми ухо, все едно го бях понесла на рамото си. – Въобразяваш си, че можеш ей тъй да се пошляеш из страна във война. А обмисли ли го?“
Марта е прохождаща писателка, която все още търси себе си и оформя светогледа си. След негативните ревюта за дебютния й роман, провалената й връзка и смъртта на баща й, тя се завръща в родния си дом, за да помага на майка си. Там среща и своя литературен идол – Ърнест Хемингуей. Магнетичен и мистериозен, той омагьосва младата идеалистка с истории за далечни земи, непознати култури и една революция.
Решена да следва сърцето и страстта си, Марта заминава за Испания, за да се присъедини към Хемингуей и неговите колеги, решени да покажат „истинското лице“ на Испанската революция.
Признавам, че в по-голямата си част пътуването на групата в Испания ми се стори, ами… неуважително. Да, Хемингуей и колегите му бяха там, за да направят филм за гражданската война, чрез който да мотивират американските власти да заемат позиция в конфликта. Но не мога да не отбележа, че някак непристойно и непрофесионално бе в разгара на революция, сред убийства и бомбени атаки, въпросната компания да се опива (денонощно) в алкохол, докато се угоява с деликатеси (които авторката отделя време да ни опише подробно и доста вкусно). От време на време, наистина изглеждаше, че групата не прави друго освен да „събира впечатления“, местейки се от един локал в друг. Според мен, това бе приемливо поведение за нашата главна героиня, но не и за останалата част от кръга на Хемингуей. Марта е объркана и все още търси ъгъл, от който да разкаже своята история на Испания, затова не се учудих или подразних на събуждането й в късен час или закуските в централно кафене (очевидно достъпно само за чужди кореспонденти).
Сред димните завеси (провокирани главно от безспирното пушене на Хемингуей) и въздушните атаки, Марта малко по малко започва да се влюбва в своя ментор. Той, макар и женен, не крие симпатиите си към нея, нито се свени да започне афера. Марта има своите опасения, но привличането между двамата надделява.
„Той принадлежеше на Полин, а аз на никого не бях принадлежала.“
Макар пътуването им в Испания да приключва, връзката им е едва в началото си, а Пола Маклейн продължава да развежда читателя из страни на прага на революции.
„Когато всичко това свърши, ела с мен в Куба. Страните, които харесваме скоро ще се сгромолясат и нищо вече няма да е същото.“
Ще си позволя да посветя малко време на Хемингуей, защото макар и не разказвач в книгата, той е основна част от нея. Никога не съм се разбирала с неговите книги. Творчеството му не е моята чаша чай, а както се оказва, образът му тук също не ме впечатли. Пола Маклейн майсторски рисува онази картина на най-малко любимия ми тип „интелектуалец“ с декадентско поведение и фалшиви претенции за морал.
(Ако някога сте попадали в литературно кафе от „старото поколение“, няма как да не сте засичали представители на този вид. Разпознават се лесно по циничната аура на снобизъм и неизменната високопарност в „изразните средства“. Нещо като прародители на странния пич, който стои в кафенето до факултета, пие по литър кафе, пуши „хендмейд“ цигари и гледа всички с поглед „ох, горките объркани деца“. #толковаВъзвишен )
Но да оставим Хемингуей и неговия егоизъм, нерешителност и съмнителна лоялност на страна. Тази книга е за Марта Гелхорн. Марта, която израства толкова много с развитието на сюжета. От неуверено момиче, което сляпо се впуска в живот, за който не знае нищо, през срама и унижението на етикета „любовница“, до утвърдил се писател и пример за подражание, нейният път е безкрайно интересен.
Героинята не крие емоциите си, не сдържа сълзите или гнева си и отказва да живее в сянката на своя партньор. Признавам, че в началото на книгата не разбирах мотивацията й. Може би, защото и самата героиня не бе напълно наясно със себе си. Поемайки към Испания, всичко което Марта знаеше бе, че има „нужда“ да бъде там, че нещо я зове към тази страна в разгара на опустошителна гражданска война.
Утвърждавайки се като военен кореспондент, лектор и писател, Марта проправя път и за други жени, които искат да се занимават с журналистика. В сфера, доминирана от мъже, тя успява да докаже таланта си, предавайки от фронтовата линия на най-опустошителните военни конфликти на ХХ век. Често осъждана за изборите в личния си живот, тя е доказателство, че смелостта и куража да бъдеш „безпътен“ могат да струват скъпо. Но да платиш тяхната цена, за да познаеш собствената си сила и стойност, си струва всяка болка.
Книгата на Пола Маклейн е прекрасно четиво, което ще се хареса както на любителите на романтичната литература, така и на почитателите на историческите и биографични романи. Това е роман за изборите – в личен и политически план, за дилемите – морални или всекидневно тривиални, за тихите радости и крещящото спокойствие, за любовта и за разрухата.
Благодаря на изд. Обсдиан, че ми подариха „Любов и разруха“ по време на Панаира на книгата тази пролет! Обещахте ми прекрасен исторически роман и точно това получих. Нямам търпение да ви видя на Алея на книгата София от 10 до 15 септември.
Comentários