• The Bilingual Reader

"Локуд и Сие: Кухото момче" от Джонатан Страуд

Този блог бавно, но сигурно се превръща във фен сайт на “Локуд и Сие”. Шегувам се! Но е хубаво, че издателство “Артлайн Студиос” издават книгите от поредицата в кратки срокове, за да можем наистина да оценим динамичното развитие на героите и света им. Джоната Страуд притежава брилянтното умение да поставя героите си пред паранормални изпитания и ежедневни ситуации, които са близки до живота на нас - простосмъртните читатели. За да докажа това отново ще спомена, че с всяка следваща книга от поредицата виждам все повече прилики между екипа на “Локуд и Сие” и този, от който в реалния живот част съм аз. Не знам дали това трябва да ме радва или притеснява, но знам, че нямам търпение да ви разкажа за тази книга! Имало едно време в Англия трима агенти и един череп в буркан. Те живеели и работели сговорно. Почти. “Призрачната епидемия, сполетяла нацията, за повече от петдесет години беше достигнала нови нива и ужасът в Челси беше просто върха на айсберга. Всички агенции за паранормални проучвания бяха претоварени с работа. “Локуд и Сие” не беше изключение.” Никой не знае какво е провокирало струпването на толкова много посетители на едно място, но властите са решени да разберат. Градът е в паника, властите поставят под карантина цели квартали и блокират улици, Скотланд Ярд насърчава агенциите да работят заедно, а група наемни убийци нападат увеселителни събития. Условията за 'работа, както би казал Джордж, не са оптимални. Екипът трябва да се държи професионално, хладнокръвно и заедно. И почти успява... “Само че това е важното за “Локуд и Сие”: ние превръщаме дори най-неблагоприятните ситуации в наше предимство.” Луси Карлайл се чувства все по-близка с екипа си. Възхищението й към Антъни Локуд и неговите талант и блестящ ум расте с всяка следваща мисия. Джордж все още я дразни с порядките си, но досадните му навици са и малко чаровни. В “Локуд и Сие” Луси най-сетне започва да се чувства приета и оценена. Талантът й да разговаря с някои от Посетителите и най-вече с мистериозния череп в буркан, който агенцията притежава, я правят още по-ценна. Луси е златното момиче на “Локуд и Сие” - единственото момиче в момчешки екип, която има завидни дарби, прозорлив ум и умения с рапирата. Луси Карлайл е перфектна! Защо тогава на Локуд и Джордж им е нужно да наемат прекалено хубавичката, вечно усмихната, свръхпродуктивна бивша агентка от голямата агенция “Ротшийлд” Холи Мънро за “асистентка”? Този въпрос измъчва Луси, докато екипа се опитва да разгадае загадката на епидемията от завръщащи се починали близки и приятели. И с право. Луси се чувства предадена и с право. Когато си част от екип и компания, която насърчава сплотеността и личната отговорност, понякога е трудно да приемеш, че не е твое право да бъдеш част от всички решения. Тя е служител на “Локуд и Сие”, не техен партньор. Разбира се, назначението на Холи съвсем не бе направено с опит да се избегне конфликт. Сцената, в която Луси се връща от мисия и открива Локуд и Джордж щастливо разговарящи си с току що назначената Холи, загатва за проблем, който съществува в много екипи. Често чуваме как “на мъжете такива неща не им правят впечатление, а жените прекалено задълбават”. Признавам си, че и аз съм оправдавала колеги от мъжки пол по подобен начин. Използвайки Локуд като екипен лидер, който или не разбира проблема, или се прави, че такъв не съществува, или смята, че той ще се реши без негова намеса, Страуд излюстрира сериозен недостатък на много мениджъри. В комбинация с кардинално различния начин на общуване с Холи и “не е нужно да се обяснявам” позицията спрямо Луси, можем да разберем защо тя не се чувства добре. Всичко, което се случва в мисиите им след назначението, е отражение на несигурността й, усещанията й за недооцененост и изолация. Хуманизирането на героинята на Холи беше очаквано, но не и желано от мен. Надявах се, че ще е агент под прикритие или злодей. Страуд обаче избира реалистичен подход и това има своите достойнства. Признавам също, че почти повярвах в смъртта и възкресението на един от героите. Признавам (и това е последно), че краят ме остави без думи и търпение за следващата част! “Локуд и Сие” е поредица, чийто свят става все по-комплексен и интересен с всяка следваща част! Едно от нещата, които много харесвам в стила на Страуд е фокуса му върху сюжета и героите. За разлика от други фентъзи и паранормални поредици, в “Локуд и Сие” няма подробни описания на обстановката, което намирам за нейно предимство. В ревютата за "Крещящото стълбище" и "Шепотът на черепа" вече споменах, че обожавам героите и динамиката помежду им! “Локуд и Сие: Кухото момче” запазва пинг-понг диалозите между агентите, забавните моменти и саркастичните забележки, с които вече сме свикнали да асоциираме поредицата. Горещо препоръчвам книгата и поредицата!

9 views

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now