• The Bilingual Reader

"Котката на Далай Лама" от Дейвид Мики

Updated: Mar 21


Октомври май се очертава месец на усмихващи книги.

 Котките са мистериозни същества. Не са ноктите или зъбите, които плашат много хора, а непредсказуемостта в поведението им. Те имат своите странности и предпочитания, които често са чудни за нас. Така съвсем скоро Мони от a_bookwish ми разказа,че нейната котка не харесва мириса на маслини и истерично бяга от него. Върви разбери. Всъщност всеки собственик на пухкава писанка все някога се е опитвал да разбере, чудейки се какви ли мисли се въртят в главата й.

 Тази година едно определено коте ме преследва – това на Шрьодингер. Срещнах се с него в „Другите светове на Алби Брайт“, в „Тъмна материя“, „Лятото на невъзможните неща“. Сега обаче се запознавам с едно друго коте – това на Далай Лама.

 Далай Лама е духовен водач на будистите не само от Тибет, но и по цял свят. Възприеман е като вечнопрераждащ се учител и лидер, натоварен със задачата да води будистите по пътя на състраданието, обединението и себепознанието.

„ – Той е един от най-великите духовни лидери в света – обясни ми Чогял. – Вярваме, че е прероденият Буда.“

 „Котката на Далай Лама“ ни среща с настоящия четиринадесети Далай Лама, резидиращ в Дарамсала, Индия. От перспективата на НСК (Нейно Светейшество Котката) присъстваме на аудиенциите на световни лидери, филантропи и холивудски звезди с духовния водач. Така научаваме много за философията на будизма.

„Идеята на будизма не е да привлича хората. Идеята е да им даде инструментите, с които те да създадат своето голямо щастие. Да бъдат по-щастливи католици, по-щастливи атеисти, по-щастливи будисти.“

 Открита като малко котенце на улиците на Ню Делхи и отгледана от монасите в Дарамсала, НСК расте като щастлива и любопитна котка. Обиколките й из уличките на града показват живота и пъстротата в този свещен за милиони будисти град. Хората, които посещават града, както и Непал и Тибет, често го правят, за да търсят вдъхновение, нови преживявания или просто почивка.

„Макар хората да се намираха на няколкостотин метра от покоите на Далай Лама, в тибетски будистки тематичен парк, какъвто всъщност беше ресторант „Франк“, те не се наслаждаваха на уникалното място и на уникалния момент, а през по-голямата част от времето се намираха някъде далеч – далеч от тук.“

 Мистичната енергия на тези места и романтизирания им от пътешественици образ, притеглят над половин милион туристи годишно. Въпреки обаянието си на духовен център, модерен Тибет е далеч от хармоничен.

 През 2016г. Freedom House прави класация на държавите в света, подреждайки ги в зависимост от интензивността на зачитането на политическите и граждански права на човека в тях. Тибет заема предпоследно място, следван от Сирия, в която бушува гражданска война, но предхождан от Северна Корея – страна, известна със своята диктатура. Политическата ситуация в страната е усложнена заради стремежа на Тибет да отхвърли контрола на китайското правителство, а през 90-те „освобождението на Тибет“ се превръща в кауза на много холивудски звезди.

 Още от края на 19 век Тибет е в центъра на спорове между Британската империя и Китай. През 1911г. китайските войски се изтеглят от територията, но независимостта на Тибет не е призната на международно ниво. Това го прави една от т. нар. „самопровъзгласили се държави“ до 1950г., когато в територията са изпратени войски на Китайската народна република. Тази ситуация налага членовете на Тибетското правителство, чийто глава е Далай Лама, да напуснат страната. През 2002г. четиринадесетия Далай Лама се отказва от водачеството на Тибетското правителство в изгнание, което намира убежище в Индия.

 В Индия, в космополитния Ню Делхи, започва и историята на Далай Лама и неговата мъркаща спътница. „Нейно Светейшество котката“ няма да ви отегчи с история на Тибет (като мен), а ще ви разкаже много за живота в манастира „Намгял“, организирането на живота там и самия Далай Лама. „Котката на Далай Лама“ е стоплящо сърцето четиво, което предава идеите на будизма за любовта, мира и личностното израстване по ненатрапчив и простичък начин.

„Мъркането в съгласие с високопарни принципи не означаваше нищо, трябваше да се науча да живея с тях.“

 Рядко препрочитам книги, но зная, че към тази ще се върна. Нещо в усещането, което тя ми донесе ми напомни за „Пилешка супа за душата“ и благодаря на Преси, че ми я подари!

0 views

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now