• The Bilingual Reader

Книжен обзор – м. август

Updated: Mar 20


1. Единственият спомен на Флора Банкс

 Пълно ревю

2. The Nowhere girls –  Amy Reed

 Грейс е новото момиче в града. Къщата, в с която родителите й са се нанесли е красива и приветлива, но стената в спалнята на Грейс крие един отпечатък. Отпечатъкът на мъката на едно 14 – годишно момиче, изнасилено от трима свои съученици и осмято от целия град – Луси Мойнихам. 

 Дъщеря на пастор, Грейс вярва във върховенството на справедливостта и поставя за своя цел реабилитирането на Луси и изправянето пред властите на изнасилвачите. Но никой в новата й гимназия не желае и да чуе. Момчетата, възползвали се от Луси, са сред най-известните и обещаващи спортисти, а училищната управа е решена да защитава тях и реномето си на всяка цена. 

 Грейс и двете й приятелки – Росина Суарес, барабанист и дъщеря на пълен работен ден в семейство на мексикански емигранти и Ерин Делило, Стар Трек любител и безкраен извор на брилянтни идеи и факти за морската биология, са решени да направят нещо.

 Групата, нарекла се “The NoWhere Girls” се събира тайно, за да говори за всичко, което се случва на момичетата в гимназия Прескот. Безвкусните подмятания, игри и точкуването на „забити момичета“ – постоянните практики на някои от момчетата в училището, скоро излизат наяве. С разрастването на групата и информацията, която те разпространяват се засилва и натискът над тях. Директорката и учителите са решени да спрат разпространението „на слухове“ и преследват всеки, който може би има връзка с анонимната група. 

 Книгата ми беше изключително интересна по няколко причини:

  1. Написана е от множество различни перспективи. – Не само на герои, които познаваме имат възможност да разкажат за мислите и чувствата си. Страницата на книгата са изпълнени и с извадки от блогове, случайно уловени моменти и разговори с анонимни участници, които ни дават много по-пълна картина на случващото се.

  2. Темите за сексуалното насилие и комформизъм, за сексизма и двойните стандарти заемат голяма част от книгата. – Четейки разговорите между момичетата, имах усещането, че чета извадки от есета, който авторката е писала през годините. Към проблемите, които се разискваха се подхождаше с разбиране и такт. В този смисъл, книгата беше информативно и провокативно четиво.

  3. Разнообразието на герои. – Ерин, която е един от главните герои в книгата, е аутист. Тя е безкрайно умна и лоялна, но същевременно трудно тълкува човешките емоции. Самата тя се опитва да се справи с травма, но няма да навлизам в подробности, за да не издавам сюжета. 

 „The NoWhere girls“ e книга за откриването на силата – собствената и тази на момичетата като група. Това е първата книга от жанр „феминистка литература“, която чета. Определено ми хареса. Историята беше емоционално въздействаща, а на моменти дори ставаше прекалено трудно човек да чете. Безспорно Рийд има изключителен стил на писане, способен да предаде пълнокръвно на читателя емоциите на героите.

3. Анна и говорещия с лястовици

 Пълно ревю

4. Принц с Часовников механизъм – Касандра Клеър

 Това е втората книга в поредицата „Адските Устройства“ на Касандра Клеър.

 Още от „Град на кости“ се влюбих в света на Ловците на сенки и обичам да се връщам в него. Пазя си няколко непрочетени книги на Касандра Клеър именно за моментите, я които искам да се разходя из някои от Институтите на ловците на сенки. „Ангел с часовников механизъм“, кн. 1 от поредицата, ми хареса изключително много и именно по тази причина дълго (почти година) си пазех „Принц с Часовников механизъм“.

 Ще се опитам да не издавам много от сюжета на книгата, но все пак – предупреждавам, че може да се прокрадне някой спойлер. Ако все още не сте чели кн. 1 – моля, не четете следващите параграфи.

 След събитията от кн. 1, обитателите на Института в Лондон трябва да се прегрупират, за да намерят Мортмейн. Шарлот и Хенри трябва да обяснят действията си пред Клейва, а Теса, Джем и Уил са подробно разпитани. 

 Отношенията между тримата – Теса, Джем и Уил стават все по-напрегнати, а ситуацията се усложнява още повече, когато са принудени да предприемат пътуване заедно. И сякаш това не е достатъчно, Джезабел крие своя тайна, а Бенедикт Лайтууд се домогва до контрола над Института.

„Принц с часовников механизъм“  беше всичко, което очаквах от Касандра Клеър и още! Нямам търпение да прочета и третата и последна книга в поредицата. 

5. Да свалиш Луната от Грегъри Хюз

 Пълно ревю

6. City of Light, city of poison, and the first police chief of Paris – Holly Tucker 

 Едно от книжните ми решения за годината е свързано с четенето на повече биографични книги.  “City of Light” разказва за известната „афера на отровата“ в двора на Краля Слънце – Луи XIV. Във време, в което смъртоносните субстанции са често предпочитано оръжие и начин за домогване до политически постове, а в тъмните часове на нощта Париж е сцена за престъпници и насилници, първият шеф на полицията на града и капитанът на кралската охрана се опитват да въведат ред в хаоса. 

 Въвеждат се такси за смет и глоби срещу изхвърлянето на човешки и фекални отпадъци по улиците, конструирана е първата система за нощно градско осветление, чиято цел е да ограничи престъпността, криеща се под одеалото на нощта. Но съмнителната смърт на аристократи и уважавани членове на обществото, кара полицията да поведе война и срещу алхимиците. 

7. What Happened – Hilary Clinton

 В книгата си “What Happened” първата жена кандидат за президент на САЩ – Хилъри Клинтън, разказва за пътя си до номинацията и загубата на изборите през ноември 2016г. Авторката разказва и за начините, по които е успяла да преодолее разочарованието от загубата и страховете й, свързани с президент Тръмп и политиката му.

 Освен политика, в книгата намират място и много забавни моменти от кампанията и срещите на г-жа Клинтън. Едни от нещата, които много харесах в тази книга, бяха примерите за силни жени, от които Клинтън черпи вдъхновение. 

8. Не пускай ножа – Патрик Нес

 „Не пускай ножа“ е книга първа от трилогията на Патрик Нес „Живият хаос“. „Не пускай ножа“ е научно-фантастична история, запознаваща ни с Тод – последното не възмъжало момче в Прентистаун. 

 Тод знае, че когато колонизаторите идват на тази планета от Земята, диваците – коренното население на планетата, се опитват да ги отблъснат по всякакъв начин, вкл. и биологично оръжие. Болестите им поразяват всички жени, сред които и майката на Тод, а „Шумът“ ограбва личното пространство на мъжете. В свят, в който можеш да чуеш мислите на всеки и всеки може да чуе мислите ти, възможно ли е наистина да бъдеш личност? Мъжете от Прентистаун твърдо вярват, че „ако един падне, падат всички“. 

 Месец преди рождения му ден, който ще сложи край на детството и начало на мъжеството му , Тод открива невъзможното – дупка в „Шумът“, кътче тишина и пукнатина в историята на града, която са му разказали.

 Знанието е сила, но и проклятие. Тод е принуден да бяга, заедно с повече от интересен спътник – момиче, първото което някога е виждал, което явно е част от изследователска мисия на втора вълна колонизатори. Бягството им е отчаяно и спиращо дъха. 

 Действието се развиваше толкова бързо, че понякога се налагаше да препрочета страницата, за да съм сигурна, че съм възприела напълно всичко. 

 Тод много ми напомни на героите на Брандън Сандерсън във „Възмездителите“ и „Ритматистът“, което беше приятна изненада. Препоръчвам горещо!

9. Leah on the OffBeat – Becky Arbertally

 О, колко исках да харесам тази книга… За съжаление не успях. Не ме разбирайте погрешно, не я намразих, просто не оправда очакванията ми. 

 Както вече съм споменавала, харесвам книгите на Беки Арбертали и неведнъж съм писала за тях в блога. Но „Leah on the OffBeat“ просто не беше книгата за мен. В нея нямаше нищо скандално дразнещо, но като че липсваше вдъхновението, позитивизма и жизнеутвърждаващото усещане, които очаквах. 

 Надявам се, че на вас ще ви хареса. Моята оценка обаче е 3 от 5 звезди. 

10. „Нощният цирк“ от Ерин Моргенстърн

 „Нощният цирк“ е прекрасно мистериозно четиво, което ми се иска да бях прочела през есента. Разбира се, книгата ми хареса и четена на плажа, но черно – бялата естетика на повестованието, определено би била по-подходяща за месеците октомври и ноември. 

 „Нощният цирк“ е място, чийто въздух вибрира от магия и напрежение. Съперниците са двама – двама млади илюзионисти, две протежета, възпитани от менторите си да спечелят на всяка цена. Марко е изобретателен, замислен и находчив. Силия е безстрашна, силна и начетена. Дуелът им трябва да е до смърт. Или до … любов. 

 Никой никога не е обяснил на Марко и Силия защо са били избрани да се изправят един срещу друг, нито ги е предупредил за притегателната сила помежду им. Обучавани в целия си съзнателен живот да виждат навсякъде врагове, да не се доверяват никому, да крият магията си, всеки от тях намира себе си в другия. 

 Но разбира се, няма как да очакваме менторите им, заложили толкова много в състезанието, просто да ги оставят да заживеят щастливо, нали?

 „Нощният цирк“ е красива история, изпълнена с романтика, лъжи и магия. Стилът на писане на Моргънстърн кара читателя да усети всяка емоция, да почувства всяка вещ и да затвори книгата с послевкус от карамелени фъстъци. 

11. Магнус Чейс и мечът на лятото – Рик Риърдън

 Това вече е лятно четиво! Рик Риърдън никога не разочарова и отдавна бях решила да намеря време, за да започна и тази негова поредица. 

 Магнус Чейс, първи братовчед на Анабет Чейс („Пърси Джаксън и боговете на Олимп“, „Героите на Олимп“) има подобен на нейния лош късмет с божествените си роднини. Не само, че е син на северен бог, но и е част от известно пророчество и цял куп митични създания да по петите му. Като капак на всичко… умира, макар и не съвсем. 

 Това е всичко, което ще кажа за сюжета. Най-добре е просто да се впуснете в книгата знаейки само тези няколко неща: 

  1. Магнус е един от най-забавните и саркастични персонажи в книгите на Риърдън.

  2. Светът на скандинавските богове и митологията им може да засрами дори и гърците в лудориите им. 

  3. Действието се развива скорострелно, а динамиката на книгата напомня на тази в първите две книги от „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“. 

 Определено възнамерявам да продължа с четенето на поредицата.

12. „Делириум“ от Лорън Оливър

 „Делириум“ е една от книгите, които пропуснах да прочета „на време“ и макар да опитах да наваксам с нея сега, не мисля че я почувствах по начина, по който се предполагаше да го направя. 

 „Делириум“ е типичната young adult антиутипия, която носи прилики с модерните класики „Дивергенти“ и „Дарителят“. Още с началото на книгата в мен се настани мисълта „Не съм ли чела вече точно това?“, която не ме остави на мира докато не стигнах до заключението, че не съм чела (почти) това, но съм го гледала в „Equals“ (2015) с Кристин Стюърт и Николас Холт. 

 Лорън Оливър ни води в свят, който обявява любовта за болест. Всеки гражданин, навършил пълнолетие бива имунизиран срещу болестта. Лена с нетърпение очаква това. Но не всичко споделят мнението й. 

 Много хора отказват имунизацията и живота в общество, изградено от семейства с уредени бракове и деца, плод на задължение за продължаване на човешкия род. Някои от тях дори открито се бунтуват и саботират системата. Система, в която Лена толкова силно вярва. Един от тях е Алекс. 

 Седмици преди да получи така желаната от нея имунизация срещу delirium nervosa amor, Лена среща предизвикателния, свободолюбив и безкрайно обаятелен Алекс. Припламналата помежду им искра запалва истински пожар, заплашващ да изпепели всичко, което Лена познава. 

 „Делириум“ носи всички белези на антиутопичния младежки роман и черпи с пълни шепи от (не) особено богатия извор на „мотиви, запазена марка“ на жанра – забранената любов, морален конфликт с най-добрата приятелка от детство, важно държавно оценяване в училище, мъртви родители и т.н. И макар да имам критики към сюжета и образа на главната героиня, искам да спомена, че истински харесах персонажа на най-добрата й приятелка – Хана. Тя е трезво мислеща бунтарка, креативна в изразяването си, любопитна и безкрайно интересна. 

 Наистина смятам, че ако бях прочела тази книга преди няколко години, когато всички бяхме завладени от вълната на младежките антиутопии щях да се влюбя в нея.

0 views

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now