• The Bilingual Reader

Книга за баба, за майка и за дъщеря

Updated: Mar 21


 Миналото лято направих серия блог постове с книжни препоръки за всеки от семейството. Нямах идея да повтарям този формат, но открих три книги, които някак се вписват в представата ми за „книжния радар“ на три поколения жени и днес ще разкажа за тях.

Книга за баба

 Напоследък България Еър има проблем с полетите си и закъсненията им. (Бърза бележка: ако някога ще ми завиждате за нещо, то нека е за характера ми на странен вид пътник, който вместо да пуфти и да се ядосва, че се бавим, просто си чете тихичко и дори му е приятно да чака.) Именно по време на едно от тези закъснения се запознах с „Мосю Жан в преследване на щастието“ на Томас Монтасер.

 Историята е увлекателна, макар и формата на книгата да ме обърка доста в началото. Ако трябва да опиша с една дума произведението на Монтасер, то тя ще е „топлота“ или може би, „вдъхновение“. Във всеки случай, мисля че това е страхотно четиво, което да препоръчате на своята баба. Защо? – Защото книгата отделя време на бремето на човекът, обичащ работата и колегите си, но принуден да излезе в заслужен пенсионен отдих. Героят на Мосю Жан бавно се приспособява към живота си като пенсиониран консиерж, към свободата, която това му дава и търси най-добрия начин, по който да прекарва новооткрилото се свободно време.

 В тихия, спокоен и подреден Цюрих, Мосю Жан успява да открие щастието, помагайки на други да осъществят мечтите си, давайки им сила, надежда и топлота. Точно както нашите баби (и дядовци, да не ги забравяме!) винаги ни подкрепят, насърчават и вдъхновяват.

Книга за мама

 Докато чаках същия полет от София за Бургас, успях да прочета още една книга – „Стаята на чудесата“ от Жюлиен Сандрел.

 Книгите на изд. Сиела са много и толкова разнообразни, че често пропускам голяма част от тях. За мое щастие, за „Стаята на чудесата“ Фиделия Косева е създала прекрасна корица – експлозия от вибриращи цветове, която веднага привлече вниманието ми (макар книгата да беше подло скрита на един рафт).

 „Какво би направила една майка за детето си?“ е подзаглавието, изписано на корицата и точно то ме накара да си взема книгата. Не чета резюмета, когато купувам книги и се радвам, че не го правя, защото така винаги се изненадвам.

 „Стаята на чудесата“ ни води в Париж, Токио, Будапеща, среща ни с една отчаяна майка, нейната решителна майка, техния син/внук и неговите мечти.

 Телма, самотна майка, чийто живот е погълнат от работата и кариерното израстване, пренарежда приоритетите си, след като пътен инцидент поставя сина й в кома. Без посока и почти изгубила надежда, тя открива малък бележник с плановете и мечтите на своя син.

 Някои лекари казват, че пациентите в кома могат да чуват речта на хората около тях и да усещат енергията им. Това е сламката, за която се хваща и Телма. Решена да помогне на сина си, тя изпълнява и записва своите приключения, водена от бележника с мечти.

 „Стаята на чудесата“ е сърцераздирателна история, написана по най-духовит начин. Приключенията на Телма са само една част от историята. Друга, по-важна според мен, бе линията на преоткриването на връзката със собствената й майка и разбира се, със себе си.

 Казвам, че това е книга за мама, не само защото главната героиня е майка и голяма част от терзанията й биха се усетили напълно само от друга майка. Препоръчвам я, защото тя ни кара да вървим по пътя на живота в посвещение на тези, които обичаме. Въпреки това, този път не води към Голготата на себеотрицанието и самоизличаването, а към върха на познанието за самия себе си и личната дефиниция за щастие.

 Жулиен Сандрел изгражда комплексни връзки между герои, почти толкова цветни, колкото и прекрасната корица на книгата. Горещо я препоръчвам!

Книга за дъщерята, още позната като „бясната тийнейджърка у дома“

 Малко преди да замина на почивка, с мен се свърза младата Джувия Фрост. Тя е дебютираща писателка, родена в София. Любимата ú група е „Thousand foot krutch”, част от чиито текстове могат да бъдат намерени и в книгата.

 Казва, че създава книгата си „Измами, лъжи и пънк“ като насочва вниманието на читателя към субкултурата на пънк- рока с посланието, че няма нищо лошо да си различен, стига да се приемаш, въпреки натиска на популярната култура.

„Главната протагонистка е 17-годишната аутсайдерка, Зоелина – саркастична пънкарка, от която всички странят, за да не отнесат някой хаплив коментар. Рей, плейбоят на училището, обаче проявява интерес към нея. Изморен от празноглави красавици, той търси по-голямо предизвикателство, но не смогва на странностите на Зоелина. За да спечели сърцето на пънкарката, Рей използва харизмата си на сваляч и чрез хитра тактика се сближава с Ева, съседка и приятелка на Зоелина, която се опитва да я извади от пашкула й. Успява да я прелъсти, но в крайна сметка разбива сърцата и на двете. По-късно  осъзнава, че да бъде плейбой не го прави истински човек и започва да търси прошка. 

Зоелина привлича вниманието и на Ноел – бившата й най-добра приятелка от детство, която се заема да съсипва живота й, заради егоистичната си и завистлива натура.Тя е кралицата на училището и учениците я боготворят, но това не й стига. Иска каквото има Зоелина – вниманието на Рей, на когото тя иска да отмъсти, заради разбитото си сърце.

Дан среща Зоелина съвсем случайно и първоначално изпитва чисто любопитство към нея, породено от приликата й със сладката му приятелка от детство, Зоуи. В последствие разбира, че всъщност малката и невинна Зоуи е вече порасналата бунтарка Лина (така всички в гимназията наричат Зоелина). Най-добри приятели в детството си, Дан и Зоелина преоткриват пътя един към друг, като разцъфват нови, по-силни чувства между тях.

След множество измами и състояния на депресия, Зоелина най- накрая разбира кои са истинските й приятели, защо Ноел я мрази толкова много и успява да промени възгледите си като осъзнава, че не всичко е такова, каквото изглежда. “ (резюмето на книгата е изцяло написано от самата авторка – Джувия Фрост, за което й благодаря!)

 Макар книгата на Джувия все още да не е издадена, реших да ви разкажа за нея, защото ме впечатли. Четейки ръкописа се забавлявах много, особено след като познах характерите на няколко приятели в героите.

„Измами, лъжи и пънк“ тепърва ще търси своя издател и редактор, но ръкописа й обещава тя да стане любима книга на много млади бунтарски души, решени да съдят по това, което чувстват, а не по това, което виждат.

 Освен с множеството си гледни точки, историята се отличава и с интересен поглед върху училищния тормоз и неговото въздействие върху оформянето на характера. В един или друг момент, всеки се е сблъсквал с определен вид насилие – било то физическо, вербално или емоционално. По тази причина, намирам за нужно да говорим за това и насърчавам издаването на книги, които съдържат подобен мотив.

Макар нашата главна героиня Зоелина,да има малко проблеми с овладяване на емоциите си (като всеки тийнейджър) и понякога да прибягва до физическа саморазправа (може би това ще отпадне в крайния вариант на книгата… кой знае), подходът, които авторката има към темата е отговорен и заслужава уважение.

 Надявам се, че в близкото бъдеще ще видим „Измами, лъжи и пънк“ в книжарниците!

0 views

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now