Великденските празници наближават, а с тях и „голямото пролетно пътуване“. Повечето от нас вече броят дните до началото на почивните дни и въодушевено планират своето пътешествие.
Аз например, напоследък често се улавям, че си съставям списъци за багаж, докато трескаво опреснявам (не)знанията си по испански език. Пътешественическото ми настроение напълно съвпадна с духа на „Карта към теб“ от Дж. П. Монингър , която от изд. Софтпрес бяха така мили да ми изпратят.
„Карта към теб“ по дух и усещане мога да определя единствено като роудтрип ром-ком в духа на „Сестринството на пътуващите панталони“, заредена с духовити пинг – понг диалози в стил „Момичетата Гилмор“ (ех, обясних, та изясних!).
Хедър и трите й най-близки приятелки пътуват из Европа, току що завършили колежа Амхърст. Това е тяхното последно „ура!“, преди да се впуснат в живота на отговорни, млади професионалисти. Хедър обича да планира и организира и това е начинът, по който е отнася и към бъдещето си.
„ – Опитвам се да си представя що за човек би имал нужда от префърцунен органайзер, който да му напомня, че се справя добре. – Точен човек. Човек, който иска да запомни уговорките си. Човек, който се опитва да постигне нещо в този свят. “
Джак се качва на влака за Амстердам, в който пътува Хедър и моментално я скандализира, покатервайки се в багажното отделение за дрямка.
Първият им разговор започва с вечния двубой – електронна срещу хартиена книга. Хедър е, както споменах, практична:
„Мога да нося много книги в едно малко устройство.“
А Джак е като мен, романтичен четец:
„Книгата обаче е спътник. Можеш да я четеш на специално място, например във влака за Амстердам, после да я занесеш вкъщи, да я прибереш на лавицата и десет години по-късно да си припомниш чувството, което си изпитал във влака като млад. Все едно е малък остров във времето. Ако обичаш книгата, можеш да я дадеш на другиго. И да я преоткриваш отново и отново, сякаш се виждаш със стар приятел.“
Така започва първия от многото им страстни дебати, изпълнени с препратки към западната философия, литература и дори, съвременната поп култура. Както споменах, диалозите в „Карта към теб“ са като излезли от епизод на „Момичетата Гилмор“ с нотка на “The newsroom”. Просто брилянтни! Джак и Хедър не отстъпват един на друг нито по бърз ум и образование, нито по инат.
Млади, свободни и на пътешествие в Европа, двете компании – приятелите на Джак и тези на Хедър, решават да прекарат времето си в Амстердам заедно.
Докато Хедър обяснява внимателно планирания си маршрут, авантюристът Джак разкрива, че върви из Европа по стъпките на дядо си, воден единствено от неговия дневник.
Без много колебания Хедър се присъединява към пътешествието му. Все пак, колко често можеш да срещнеш някой толкова изнервящо привлекателен и екипиран с ум и език, остри колкото твоите собствени?
Пътуването им, динамиката и хуморът в разговорите им, малко ми напомниха на моята любима “The gentleman’s guide to vice and virtue” от Макензи Лий.
С всяко ново място Джак и Хедър ни разкриваха подробности за Европа в отломките на Втората световна война, за хората и градовете днес и разбира се, за самите себе си. Повествованието беше увлекателно и направи книгата лека и забавна за четене.
За обрата, който настъпи почти в края на книгата няма да ви кажа нищо. Искам сами да изпитате усещането на пълна изненада от гениалността на автора, защото си струва. Ще загатна само, че последния път, когато бях сгрешила така сериозно за сюжета на книга беше с „Толкова близо до хоризонта“ на Джесика Кох.
Както е написано и на корицата на книгата, „Ще докосне сърцата на (по)читателите на Никълъс Спаркс“. Не съм негов страстен читател, но като всяко момиче и аз обичам да се глезя понякога с някоя красива романтична история. Е, „Карта към теб“ наистина ме поглези в неделния следобед.
Препоръчвам да опаковате „Карта към теб“ в багажа си за майските пътувания, защото ще ви бъде страхотна компания! А когато я прочетете, можете да я приберете „на лавицата и десет години по-късно“ да си спомните за Хедър, Джак и вашето споделено пътуване.
П.П.: Бонус препоръка – необходима екипировка при четене на книгата у дома:
Стр. 1 – 110 – * Chilling train sounds *, топла багета, ябълка, парченце сирене чедър или крекери с вкус „сирене“.
Стр. 110 – 143 – * Silbermond – Ich bereue nichts *, голяма лъжица и сладолед с вкус на шоколадово брауни или пък само брауни.
Стр. 143 – 250 – „Френска палачинка и чаша кафе“ из стр. 207
Стр. 250 – 350 – *Come back …. Be here* *Sad Beautiful Tragic* , чаша успокояващ чай.
Стр. 359 – *Luminate – Let my love open the door*
Comments