“Казвам се Аполон. Някога бях бог. За четири хиляди шестстотин и дванайсет години свърших много работа. Но никога през безсмъртния си живот не се бях стоварвал в кофа за боклук. Дори не знам как точно стана.”
След края на войната с титаните („Героите на Олимп: Кръвта на Олимп“) Зевс стоварва гнева си върху Аполон, превръщайки го в човек. Изпратен на земята, за да изкупи вината си, той е предрешен като „смотан къдрокос“ тийнейджър с проблемна кожа и запомнящото се име Лестър Пападопулос. Но загубата на безсмъртието (и красотата) е само началото на проблемите за бившия бог.
Оракулът от Делфи е замлъкнал, героите в лагера на нечистокръвните мистериозно изчезват, а Аполон се оказва обвързан със служба на най-безпардонното дванадесет годишно момиченце в цял Ню Йорк.
„ – Не! – извиках аз. Обикновено такава заповед от мен щеше да завърши с военно положение и всички смъртни щяха да са проснати по корем в очакване на следващите ми нареждания. Но уви, сега бях обикновен смъртен с писклив тийнейджърски гласец.“
Аполон, „най-красивия, талантливия и обичан бог в пантеона“ (по негови думи!), се вижда принуден да поеме отговорност за хилядолетните си безразсъдства, романтични забежки, о и за куп възкръснали чудовища.
„Скритият оракул“ е една от най-забавните книги, които съм чела! Трябва да отбележа, че до голяма степен това се дължи на българския й превод ( Александър Драганов, изд. Егмонт). А факта, че Рик Риърдън ни среща отново, макар и за кратко с познати герои от „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ и „Героите на Олимп“, стопля сърцето на всеки читател, израснал мечтаейки за лято в лагера на нечистокръвните.
„Аквамен шофира. Не може да стане по-зле. Всъщност може.“
Из Лестър Пападопулос и величието на неговото хайку.
„Аз съм богът на слънцето – казах и се опитах да звуча по-уверен, отколкото се чувствах. – Винаги се завръщам с настъпването на зората.“
Аполон се завръща с „Тъмното пророчество“, кн. втора от общо петте книги на Рик Риърдън, посветени на Изпитанията на Аполон.
Comments