През м. ноември/декември 2018г. броят на списание Léuropeo излезе под заглавие „В земята на убитите поети“, разказвайки историите на седемнадесет трагично загинали български творци . Вдъхновението зад заглавието идва от тезата на Гео Милев, че България е земята на убитите поети. Но в своята статия „Защо убиваме поетите?“ , Мирела Иванова се противопоставя на тази „преувеличена в жестоката си истинност и по тази причина манипулативна метафора“.
„Цялата земя е осеяна с разтерзаните участи на словестните мъченици, с техните знайни и незнайни гробове, разстреляни животи, ослепени прозрения, смазващи нищети, заглушени вещания, самоубийствени жестове.“ (Мирела Иванова, „Защо убиваме поетите“,сп. Léuropeo, бр. 64)
Такава една разтерзана участ споделя и „детето чудо на българската литература“ Яна Язова. В същия брой на списанието, Боряна Дукова, автор на „Извън редовете: Романът на Яна Язова“, пита „Кой скри Яна Язова, жената и писателката, описана в красотата и любовта, в живота и смъртта да бъде неизменно извън реда на нещата?“.
От осанна до разпния я „Извън редовете. Романът на Яна Язова“ разказва историята на една от най-даровитите български поетеси. Боряна Дукова разделя книгата на две части. В първата й част чуваме историята на Яна, разказана сякаш със собствения й глас, а във втората се отправяме с героя на д-р Красимир Янчев в търсене за истината за смъртта й и изчезналите й ръкописи.
Разказът на Яна е вдъхновен от личните й писма, затова и „Първа част“ е разказана под формата на писмо от поетесата до нейния починал любим Александър Балабанов – ментор и пример във всичко.
„Ти, величието, познал поезията от най-дълбока древност до днес, през цялата география на земното кълбо, продължаваше мен да правиш свое творение, ден след ден.“
Всяка своя дума, дори името си, Яна дължи на своя поетичен наставник. Всяка своя стъпка, Яна казва, че предприема само с негова благословия. А любовта, която се разгаря помежду им е колкото чистосърдечна, толкова и неприлична.
„Баща ми мълчи с неописуемо изражение на лицето. Прочел е и той, че съм „последната страст на застаряващия професор“.
Когато започва кариерата си, Яна Язова е хвалена и хулена.
„Не можаха да ми простят, че съм „скандално млада и скандално успяваща“.
Подкрепата, която получава от проф. Александър Балабанов, отваря за нея много врати, но талантът й е това, която я задържа на първите страници на литературните списания.
В първата част на „Романът на Яна Язова“ времето сякаш е поезия. Изкуството е всичко, а литературата е това, за което всеки говори. Такъв е светът на младата поетеса тогава и такъв става светът на читателя днес.
Любовта – споделена или не, възможна или не, пронизва живота на Яна, докато изведнъж небето не се стоварва върху София. Англо-американските военно въздушни сили бомбардират града, а последвалите политически промени в страната и новата пропаганда, изпращат Яна и поезията й в мълчаливо изгнание. Макар да не издава, Яна Язова все пак продължава да пише.
„Всички мислят, че като не излизам по кафенета, не ходя по сбирки и са ме изтрили отвсякъде, съм свършена. Лъжат се. Аз работя, не спя.“
От тук насетне „Романът на Яна Язова“ се превръща в брилянтно разказана история в стила на „Зарито с костите“ на Дженифър Лий. Обстоятелствата около смъртта на Яна са повече от съмнителни, а интереса на органите на държавната власт към вещите и дома й.
„Извън редовете“ е и роман, и очерк, и малко трилър, но и малко елегия за една душа, остала вярна на себе си до края.
Яна Язова – красива без да се опитва, магнетична без да го желае, завладява сърцата ни и днес. Поезията на й не прилича на тази на друга българска поетеса, но съдбата й – трагична и тайнствена, я присъединява към сестринството на Екатерина Ненчева и Петя Дубарова. Същото сестринство, към което по-късно ще принадлежи и друга „скандална“ наша поетеса – Маша Вирхов.
Макар живота на Яна Язова да изглежда на пръв поглед скандален – разваля годеж, живее с женен мъж, много по-възрастен от нея при това, посещава приеми в Берлин, в Женева, нещата са много по-прости. Яна е жена, която обича поезията , литературата, думите и тяхната сила. Именно това са нейните пътеводни звезди, карта и компас. Нейният север винаги е проф. Балабанов – недостижим, непоклатим и невъзможен.
Това, което харесах много в „Романът на Яна Язова“ беше структурата му. Смяната на гл.т. бе последвана от смяна на стила, но със запазване на ритъма на повествованието. От изповед-писмо до любимия, преминаваме в мистерията, свързана с откриване на изчезналия ръкопис на Яна. Подходът на разказване на историята по този начин ми допадна много. Напоследък чета доста биографични романи и беше интересно да видя нещо различно.
Освен всичко друго, „Извън редовете“ е една от най-красиво написаните книги, които съм чела!
„Бях къс глина, а ти ме направи мрамор. Извая ме като статуя. Сложи ми диамантени очи и златни коси.“
Признавам, че не бях чела Яна Язова и не познавах творчеството й. Макар училищния ми профил да без история и литература, никога не сме говорили за нея. Вероятно това е така, защото поезията й е толкова наситена и експресивна, или защото се е изгубила при изготвянето на програмите, или просто е била удобно забравена. Но благодарение на Боряна Дукова, Яна Язова вече ще бъде позната и на моето поколение книголюбци. Мисля си, че било е писано на Боряна Дукова да ни разкаже тази история, защото някак не ми се струва случайно, че част от името на поетесата се съдържа в нейното.
Ако трябва да изберете една книга, с която да се разходите назад в близкото минало и да се върнете с надежда в настоящето, то нека бъде „Извън редовете“.
Comments