• The Bilingual Reader

„Звезда на челото“ от Борис Акунин

Updated: Mar 21


 „Звезда на челото“ на Борис Акунин е вълнуващ исторически роман за татаро-монголското нашествие в земите на руските княжества.

 „Историята на рода, чиито потомци имат малко петънце на челото, продължава във времената на татаро-монголското нашествие.

 Разпокъсаните и враждуващи помежду си княжества са лесна плячка за ордите на монголските ханове и техните васали и съюзници. Кървавата картина се рисува с огън и меч както от завоеватели, така и от победени.

 Самотникът Манул, дете на монголските степи, преминава през живота с едно-единствено живо същество, което обича повече от всичко на света – звездочелата си кобила. Когато взема в плен дъщерята на победения руски княз Ингвар, която също е белязана със звезда на челото, животът на Манул се променя изцяло…

 Рус е подчинена почти докрай, но на места съпротивата срещу нашествениците все още продължава. Някои от княжествата вече са съюзници на ордата, други остават настрана от конфликта. Малцина са готови да потеглят на бран срещу страховитата войска на хан Мамай.

 В тези смутни времена веселият крадец и пройдоха Яшка, белязан по челото и по рождение, и заради провинение, живее от ден за ден на гърба на лековерните и мечтае за голямото богатство. Съдбата го среща с всезнаещия, невъзмутим и загадъчен ханзейски търговец Бох и неговата неотлъчна сянка, страховития Габриел. Срещите с тях ще научат хитроумния Яшка на много неща и ще го въвлекат в съдбоносния сблъсък между армиите на княз Дмитрий Донски и хан Мамай на Куликово поле.“

 Но преди да се впуснем в историята от книгата, добре е да знаем малко повече за Монголската империя и нейните особености. Това определено помага да се ориентираме в сюжета на книгата, тъй като Борис Акунин изгражда романа си, вдъхновен от историята и с много знание за културата и порядките на татаро-монголския народ.

 Монголската империя, съществувала до 1368 г., е най-голямата държава в историята на света. Тя възниква в Централна Азия с обединението на монголските и тюркски народи под водачеството на Чингис хан. Неговото управление променя коренно устройството на монголското общество и армия. Той създава нов закон, Яса, израз на неговото виждане за справедливост и ред, почиващ на равенството, награждаването по заслуги и религиозната толерантност.

 Чингис хан прави много нововъведения в организацията на армията. Разделя я на десетични подраздели от 10, 100, 1000 и 10 000 души. Тази организация Акунин показва и в книгата, запознавайки ни с Манул, който в началото на историята е „десетник“ – ръководител на отряд от десет души.

 Преди смъртта си Чингис хан разделя Монголската империя между своите 4 синове. Така Бату хан, внук на Чингис хан, на когото са поверени южните земи, през 1237 година достига до първото руско княжество по пътя си, Рязанското.

 Тук започва и историята в книгата.

„Руският град го порази не с големината си [ … ] Но никога, в нито едно царство десетникът не бе виждал град, построен изцяло от дърво. Стените, култе, къщите – всичко.“

 Отличен за своята лоялност, Манул скоро е повишен в стотник.

 „Стотник! Пълноправен, не временен. Ето такъв е животът! Ето защо никога не бива да се отричаш от него. Тъкмо ти е отнел всичко – и веднага щедро те надарява.“

Разказвайки историята от перспективата на Манул, авторът ни води в сражението с руското княжество и разкрива много от военните похвати, с които се свързва монголската армия.

 Историците често споменават, че монголската армия е безпрецедентно успешна в своите военни походи. Според тях това се дължи на няколко фактори, сред които са стройната организация, дисциплината на войските, както и инкорпорирането на обсадни машини и използването на комбинирано съчетание от различни видове войски – пехотна войска, стрелци и бързи конници. Всички тези военни похвати, Акунин успява да включи в своята книга, показвайки ни монголската армия в действие.

 В тактиката на Чингис хан ключова роля играе терорът. Славата му става толкова страховита, че противниците му често избират бягството пред това да се изправят срещу неговите „варварски орди“.

 До 1240 година княжествата на някогашната Киевска Рус приемат властта на монголците. Вече управляващ цял нутук, авторът разказва много за начинът, по който монголците организират новите си владения.

 Монголската империя е уредена от правен кодекс, създаден от Чингис хан, наречен Яса. Особеното на закона е, че той прокламира равенство. Той също налага тежки наказания, с което прави империята изключително сигурно място. Европейски пътешественици казват, че човек може да върви от единия край на империята до другия със златна плоча на главата си, без да се страхува, че ще бъде ограбен. 

„Как един обикновен човек си урежда живота? Първо се грижи за себе си, после за семейството и роднините, след това за роднините си, след това за родния курен и едва след това започва да се оглежда какво става наоколо. Но не и човекът, облечен във власт. Ако изобщо струва нещо, той прави обратното: първо урежда живота на подвластните му хора и едва след това собствения си живот. Така повелява мъдрият закон на Великата Яса.“

 Ставаме свидетели не само на изграждането на нутука, управляван от Манул, но и на зараждането на любовта и приятелството между него и дъщерята на победения руски княз Ингвар. Нейната трансформация от руска принцеса в монголска съпруга, промяната в светогледа й и връзката й със съпруга й, представляваха интересна сюжетна линия.

 Под Яса вождовете и военачалниците са избирани въз основа на заслуги. Религиозната толерантност е гарантирана, а кражбите и вандалствата на собствеността на мирното население е строго забранено. Чингис е много толерантен към другите религии и никога не преследва хора на религиозна основа. Така, руската принцеса, макар и вече монголска съпруга, запазва своята християнска вяра и дори поставя икона в семейния дом.

 Въпреки военните успехи, напрежението между потомците на Чингис хан се засилва. Из цялата империя са създадени търговски пътища и обширна пощенска система. Това създава възможност за добра комуникация и развитие на търговията.

„ – И тримата властелини се мразят взаимно и се готвят за война. А всеки от тях има войска, по-голяма от армиите на всички европейски владетели, взети заедно. Когато във Великата Степ започне велика сеч, ще дойде краят на търговията с Изтока. При това за дълго.“

 Акунин разказва за вътрешните конфликти в империята, за тяхното влияние върху живота на населението, както и за опитите на местното руско население да отхвърли наложената власт.

 „Звезда на челото“ е роман с динамичен сюжет, интересни герои и неочаквани обрати. Нещо в стила на писане на Борис Акунин ми напомни усещането за исторически роман от „старата школа“ – като един от онези подвързани с дебели корици с плат томчета за Атила или Ханибал, които откриваш на тавана на баба (и за които трябва да се пребориш с поне три паяка). Освен, че бе много исторически информативен, той притежава и красива емоционална страна. „Звезда на челото“ показва обратите на съдбата, говори за любовта и прошката, за гнева и бездушието, за човешката природа и правда.

 Романът е комплексен, интересен и изключително приятен. Въпреки това, той не е четиво, което може да прочетете „между другото“ или в рамките на „едно сядане“. Това не е дължи на ненужно усукване на сюжетните линии, труден за четене език (напротив!) или прекалено много герои (съвсем не). Акунин разказва много, но и увлекателно, за навици, исторически корени, социални и обществени порядки, затова и четенето отнема малко повече време. По този начин, авторът успява напълно да ни приобщи към света, за който разказва, да ни сближи с героите и да ни помогне наистина да изживеем историята.

 Щастлива съм, че изд. Еднорог, че ми изпратиха „Звезда на челото“, тъй като може би щях да я пропусна в книжарницата. Признавам си, че преди да започна да чета книгата не знаех почти нищо за Монголската империя, затова и в началото четенето ми вървеше малко трудно. След като попълних (донякъде) празнотите в личната ми историко-политическа екциклопедия, забелязах колко труд и внимание са отделени от автора за създаването на роман, който макар да разказва измислена история притежава историческа точност.

 Надявам се, че Борис Акунин и „Звезда на челото“ ще намерят своите фенове сред българските читатели. Препоръчвам книгата на всички, които харесват исторически романи, които поставят своя фокус върху бита, военното дело и политическите игри. Копието, които изд. Еднорог бяха така добри да ми изпратят, ще отиде за четене при моя дядо, а след това във фонда на градската библиотека на гр. Шабла.

0 views

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now