• The Bilingual Reader

„Жената на авиатора“ от Мелани Бенджамин

Updated: Mar 21


 „Жената на авиатора“ и една всепоглъщаща любов, която никога няма да разбера.

 Случвало ли ви се е да вземете книга на едно издателство и да си мислите, че тя принадлежи в каталога на друго? Започвайки „Жената на авиатора“ от Мелани Бенджамин и знаейки името на Ан Линденберг , за момент помислих, че е книга издавана от изд. „Обсидиан“, които имат афинитет към историческите романи за силни жени – пионери. Приятна бе изненадата, която издателска къща „Хермес“ ми предоставиха, заедно с прекрасна корица и чудесен превод.

 Ан Линдберг е първата жена пилот на безмоторен самолет в Америка и съпруга на полковник Чарлс Линденберг, който на двадесет и пет години прелита със своя „Духът на свети Луис“ над Атлантическия океан. Животът й като съпруга на пилота и дъщеря на американски посланик в Мексико я поставя в центъра на медийното внимание. Но колкото и да й се възхищават журналистите, Ан винаги се чувства изолирана и пренебрегвана от жените, които среща.

„Елизабет и Кони ме презираха, че съм съпруга; тези жени ме ненавиждаха, че съм богата.“
 „Ако се бях омъжила за адвокат, щях да съм госпожа адвокатшата. Никоя омъжена жена няма отделна идентичност, дори собствената ми майка, въпреки образованието и неизчерпаемата си енергия. Тя беше преди всичко жената на сенатора. Това, че бях омъжена за летец, ме правеше различна, но не и по-малко зависима от съпруга ми.“

 Мисля, че това е абзацът, който най-добре илюстрира представата на Ан за брака, нейната роля в него и връзката със съпруга й. Поздравявам авторката и изд. Хермес за смелостта да изберат и издадат книга, описваща една представа за семейния живот, която макар отричана като токсична в своята неравностойност, се практикува от много двойки и днес. Ан е напълно отдадена на своя съпруг, до степен в която нейната собствена личност напълно се загубва.

 Лесно е да определим подобно поведение като „грешно“, гледайки от трона на еманципацията и междуполовото равенство. С „Жената на авиатора“ Мелани Бенджамин ни помага да разберем психологията на Ан и нейните мотиви.

 Винаги в сянката на своята по-голяма и красива сестра Елизабет, Ан е поласкана, че герой като полковник Линдънберг проявява интерес към нея.

„Не бях срещала мъж, който да не се увлечеше по сестра ми, да не бъде отблъснат и едва тогава да забележи мен.“

 Но брачният живот със златният летец на Америка се оказва различен от очакванията й. Всякакви мечти за романтично съдружие, тихи споделени мигове на нежност и любов са изхвърлени зад борда на яхтата, в която двойката прекарва медения си месец.

“- Щом потеглим ще извадя учебниците и картите и ще започнем.– Ще започнем какво? Какви учебници и карти? Чарлс, моля те, не бързай толкова и бъди по-конкретен! – Гласът ми започна да се извисява, бях смаяна и да, разочарована. Какво стана с моя романтичен меден месец?“

 Чарлс е решен, че Ан ще бъде негов втори пилот, негов навигатор, спътник във всяко пътуване, докато неизменно изпълнява и своите „съпружески“ задължения.

„ – Сигурен ли си че искаш мен? – Разбира се. Кого другиго да искам? На кого другиго бих могъл да се доверя, ако не на теб, моята съпруга? А сега бих желал да закуся, ако обичаш.“
„Щях не само да му бъркам яйцата, но и да му посочвам курса към Ориента.“

 Чарлс стремително обсебва всяка част от живота на Ан, отделя я от приятели и семейство, изолира я от всички и всичко, в името на собствения си егоизъм. Завършила с отличие и награди колежа „Смит“, тя учи бързо, изпълнява „задълженията си“ бързо и не се оплаква. Тя не само не оспорва поведението на съпруга си, но го приема и като нормално и напълно логично.

 Полковник Линдънберг е студен, методичен и … ами типичен социопат (простете, но няма да се извиня). Образът му е доказателство, че въпреки прекрасните си черти – в професионални и визуални, човек може да бъде жесток към най-близките си, без никой, дори самите те, да го осъзнава. Емпатията е чужда на Чарлс. Болката той приема за проява на слабост, а тя е непростим за него грях.

„Очаквах от него да ме успокои, да ме вземе в обятията си и да ми каже, че всичко ще е наред. Не го стори; вместо това гледаше часовника си.– Постарай се вечерята да е на масата в осемнайсет часа.“

 Липсата на семейна топлота, на разбиране и подкрепа мъчи Ан. Въпреки това, тя приема и държи на ролята, която Чарлс й отрежда.

 Признавам, намирам тяхната връзка за токсична. Смятам, че живота на Ан е тъжен и безкрайно самотен, въпреки постиженията й като авиатор и ролята й като майка на шест деца.

„ – Ан, никога не съм искал да те нараня.Аз избухвам в смях. Смея се, защото най-после Чарлс Линденберг е като всеки друг мъж. Като всеки друг глупав, егоистичен мъж. Не е по-добър, макар да ми го признава на смъртния си одър, и това ме изпълва с триумф и радост.Които са последвани от разочарование и мъка.“

 Не, „Жената на авиатора“ не е четиво, което не препоръчвам. Напротив! Книгата и близкия поглед, който тя дава върху емоционалното състояние и мотивацията на героинята са брилянтни! Мелани Бенджамин създава прекрасен портрет на един живот, изживян в служба на онзи, когото боготвориш, но и ни оставя със знанието, че винаги можеш да поемеш по друг път и да се преоткриеш.

„Нагласих пилотските очила на главата си, давайки си за миг сметка колко нелепо изглеждам – побеляла бабичка със старомодни пилотски очила. После се отърсих от тези мисли, затегнах колана и запалих мотора.“
1 view

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now