• The Bilingual Reader

"Една нощ с Одри Хепбърн", "Истините и лъжите на Ела Блак" и "Забравена истина"

Updated: Mar 21


 За мен, месечните книжни обзори са най-трудната част от поддържането на блог. Понякога искам да изпиша редове, разказвайки за прекрасна книжна находка, а друг път, колкото и да се опитвам, не успявам да сглобя и изречение по адрес на дадена книга.

 Ще разчупя малко модела на обзорите си и в следващите редове ще обединя мислите си за няколко книги, които четох през изминалите два месеца. Това, разбира се, не са всички заглавия, с които се запознах. Tук съм събрала само три от книгите, които наистина оставиха впечатление у мен, но така и не успяха да получат свое самостоятелно ревю.

  1. „Една нощ с Одри Хепбърн“ от Луси Холидей

 Това е идеалната книжка, с която да се свиете на дивана след дълъг, изморителен и обезкуражаващ ден. „Една нощ с Одри Хепбърн“ носи всички белези на класическата романтична комедия от 90-те.

 Либи Ломакс, прохождаща, но неентусиазирана актриса, е уморена да живее в сянката на по-талантливата си сестра. Инцидент на снимачната площадка я оставя без работа (и коса), а новият апартамент, в който трябва да се нанесе, дори няма собствена баня. Уморена от несполуките си, Либи се утешава с чаша вино и любимия си „Закуска в Тифани“, мечтаейки за грацията на Одри Хепбърн.

 !Внимавай какво си пожелаваш, защото понякога то се сбъдва!

 В края на дивана се появява самата Одри, въоръжена със съвети как Либи да пренареди живота си.

!Не оставяйте Одри да ви реже косата. Дори и на сън.!

 Благодарение на съветите (или по-скоро, въпреки тях), Либи бавно открива своя път. Разбира се, първо преживява поредица болезнено срамни инциденти, странни интеракции с още по-странни хора, няколко скандала, спъвания… нека не продължавам в същия дух.

 „Една нощ с Одри Хепбърн“ е забавна, съвременна история за пътя на неуверено, грозно патенце до магнетичен лебед.

 Книгата, дебютна за английската авторка Луси Холидей, е изпълнена с леки шеги, забавни моменти и оптимизъм. С нетърпение очаквам следващите две книги в поредицата за приключенията на Либи Ломакс!

  1. „Истините и лъжите на Ела Блак“ – Емили Бар

 Това е втората книга на британската журналистка Емили Бар, която чета. „Единственият спомен на Флора Банкс“ бързо стана една от любимите ми книги, затова очаквах да обикна и „Ела Блак“. 

 „Истините и лъжите на Ела Блак“ проследява историята на Ела Блак, която живее със своето зло и отмъстително алтер его – Бела. Като дете Ела преминава редица консултации с лекари, но когато ние я срещаме – осемнадесет годишна, тя вече умело крие раздвоението на личността си.

 Книгата е добре написана. Наистина. Стила на писане на Емили Бар ми допада изключително много и с интерес ще чета и други нейни книги. Проблемът ми с книгата беше само един – любовта от пръв поглед – просто не е моята чаша чай.

 Не съм привърженик на този мотив, особено когато е свързан с главната героиня, зарязваща семейството си под лъжлив предлог, за да скитосва, незнайно къде с непознати лица в чужд град и чужда страна, чийто език тя не говори. (Героинята и семейството й са на мистериозно пътешествие в Рио, Бразилия. – бел.) Просто не.

 Не твърдя, че не съм имала подобни случки в ранните си тийнейджърски години, защото би било лъжа. Въпреки това, нормализирането на подобна безразсъдна постъпка в младежка книга не е нещо, което подкрепям.

 Подобен безразсъден момент беше централен и за „Единственият спомен на Флора Банкс“. Но докато можех да оправдая Флора като личност с усложнен емоционален живот и недостатъчен социален опит в следствие на антероградната й амнезия, то в случая на Ела не е така.

 Трябва да отбележа и това, че в началото на книгата, а може би дори до средата й, сюжета като че се въртеше в кръг. Също, разочаровах се (повече от себе си), че успях да предскажа „обрата“ в историята и да не се изненадам.

  1.  „Забравена истина“ – К. А. Тъкър

 Как би се почувствал, ако един ден се събудиш с амнезия? Не помниш нищо за себе си или живота си, никой не знае нищо за теб, освен че очевидно си преживял множество травми.

 Оцеляла, противно на очакванията, загубила нероденото си дете, Алекс бавно започва да се възстановява. Без спомени, без близки, тя трябва да се приспособи към живота след дългата си рехабилитация. Престоят й в болницата я среща с Джини – ексцентрична и цапната в устата фурия, чието добро сърце и дом се отварят за Алекс.

 Но Алекс вече не е Алекс. Името, което лекарите й дават – Джейн Доу, също не е подходящо за новия й живот, така че тя избира Уотър. (water – англ. език, вода, бел.)

 „Водата винаги намира своя път, а когато път няма, тя го създава.“

 Истината е, че за „Забравена истина“ не може да се каже много, без да се разкрие болезнено много сюжета. Книгата е безкрайно интересна!


 Разказана е от две гледни точки. Алекс / Уотър , разказва своето настояще, а Джеси ни разхожда в миналото. Неговият разказ е пълен с бързи коли, пламенни чувства, престъпници и красиви жени. Добре де, красива жена. Една – Аксения Петровна, съпругата на шефа му.

 И ако вече си мислите, че знаете къде завършва тази история… ще останете изненадани.

0 views

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now