„Един от нас лъже“ – Карън Макменъс, изд. Егмонт
Updated: Mar 21, 2020
„Един от нас лъже“ носи усещането на филм от края на 80те.
Историята започва като в „Клуб Закуска“.
Отличничката на випуска, най-обещаващия училищен спортист, красивата и тиха (почти) принцеса, бунтарят – непълнолетен престъпник и сплетникът изтърпяват „незаслужено“ наказание след часовете. И всичко изглежда нормално, докато един от тях не умира.
Четирима съученици са заподозрени в убийството на Саймън – техен съученик и създател на „Истината“, блог със значително влияние, посветен на училищните клюки.
В течение на разследването личния живот на Броуин, Нейт, Ади и Купър е подложен на жестока дисекция от медиите и полицията. Папараци са обсадили училището им, съучениците им се държат на разстояние от тях, телевизионни водещи обсъждат версии за убийството в най-гледаното време. Положението се влошава още повече, когато непубликувани все още постове в „Истината“ са открити от полицията.
Всеки от тях има мотив. Всеки има тайна и всички изглеждат гузни.
„Един от нас лъже“ е бързо четиво. Сюжета е толкова интересен, че е трудно да оставиш книгата преди да достигнеш края й.
До голяма степен ми напомни на първия сезон на сериала „Малки сладки лъжкини“. Прочетох я на един дъх! Историята е наистина интересна и просто исках да знам как завършва. Да открия кой е убиецът. През цялата книга се надявах да не е някои от четиримата, тъй като неусетно се привързах към тях.
[ Признавам, че героинята на Ади танцуваше по нервите ми през по-голямата част от книгата, почти до края й. Но високо оценявам прогресията в характера й, колко смела и открита стана тя. ]
Допадна ми структурата на повествованието. Всеки от четиримата заподозрени – Броуин, Нейт, Купър и Ади – имаше възможност да разкаже случващото се от свое име. Така имах възможност да надникна и в семействата на героите и да проследя как те реагират на обвиненията в убийство.
Липсата на такт при отразяването на подобни трагедии от страна на медиите и предразсъдъците, категоризацията и поставянето под общ знаменател от страна на обществото бяха изключително убедително предадени.
Като цяло, книгата ми хареса. Беше изпълнена с много сладки и усмихващи моменти, а развръзката… о, не, няма да ви кажа за нея.