• The Bilingual Reader

Егмонт – Book Tag

Updated: Mar 21


Този Book Tag бе създаден от изд. Егмонт за Панаира на книгата 28.05 – 02.06. Той е свързан с читателските ни навици и малките сладки книжни тайни, които всички имаме. Идеята ми се стори добра, а и отдавна не съм правила книжен таг в блога.

  1. Ако можеше да се превъплътиш в ролята на един книжен образ, кой би бил той?

 Лайла Бард от „Четирите цвята на магията“ на Виктория Шваб!

 Лайла не е от онези героини, които срещаме в момент, в който те вече са развили своето „специално умение“ до съвършенство . В началото на трилогията, тя е обикновено момиче, търсещо своето място в света. Когато й се поднася възможност за приключение, тя моментално се впуска в него, знаейки че това може да коства живота й.

“I’d rather die on an adventure than live standing still.”
“I’m not going to die,” she said. “Not till I’ve seen it.”“Seen what?”Her smile widened. “Everything.”

Това, което ме привлича в нея е енергията и позитивизма, с които посреща всяко предизвикателство по пътя си. Нежеланието й да „играе на сигурно“ и „да уседне“.

 Лайла желае да пътува. Да види всичко, което има да се види. Да почувства всичко, което има да се почувства. Да научи всичко, което има смисъл да се научи. И в края на трилогията успя да постигне точно това.

Тя не се стреми да докаже, че е най-добрата. Нейните действия не са продиктувани от желание за слава или богатство. Основната й двигателна сила е желанието й за живот, изпълнен с вълнения.

Друга нейна черта, която бих желала да притежавам е увереността й. Лайла няма нужда някой да я убеждава в собствената й сила и потенциал. Тя няма нужда друг да вярва в нея. Действа уверено и с размах, дори когато се съмнява в себе си.

  Към днешна дата, по данни от последната книга в трилогията, Лайла плава из непознати води и открива нови хоризонти. Какво по-вълнуващо? Тя е героинята, в която с радост бих се превъплатила! (:


  1. Коя е книгата, чийто край би променил?

 Отново книга на Виктория Шваб – Our Dark Duet, книга втора от дуологията Monsters of Verity.

 Дуологията „Monsters of Verity“, към която принадлежи книгата, ни въвежда в утопичен свят на хора и чудовища.

„По твоя вина, някъде там демон живее, ловува и се храни.“

В град Верити всеки човешки акт на насилие има за последствие раждането на чудовище. За да опазят себе си и близките си гражданите на Верити са изправени пред избор – да се присъединят към Хенри Флинт и неговата гвардия за защита в Западната част на града или да живеят в охолство и спокойствие, плащайки такса за защита към Харкър и неговите чудовища.

Мистериозното изчезване на единствената дъщеря на Харкър – Кейт и осиновения син на Флинт – Август, е катализатор за окончателното разпадане на крехкия мир в града. Месец по-рано, на Август е дадена фалшива самоличност и той е изпратен да учи в същото училище, в което е преместена и Кейт.

Той е сонай – чудовище, родено от смъртта на невинни, склонен да плати и най-високата цена, за да бъде човек. Тя е момиче, готово на всичко, за да получи уважението и одобрението на властния си баща. Той е внимателен и сдържан. Тя е безпощадна. А чудовищата са гладни.

В дуологията има много политика, напрежение, забавни моменти, но и наистина смазващ край, който искрено бих искала да променя.

  1. Кое е най-голямото ти книжно прегрешение?


 Макар аз да не го намирам за „грешно“, по всеобщо мнение, моето най-голямо книжно прегрешение е четенето в кола. Това е любимият ми начин на четене! Практикувам го от много години и благодарение на семейната ни страст към пътуванията, смятам че уменията ми за „четене в движение“ са на професионално ниво.

 „Погрешното“, според мнението на приятели, се крие в „липсата на емпатия“, която проявявам към хората, на които им става лошо, докато аз щастливо си чета. Картинката се допълва и от „ужасния навик“ да похапвам бисквитки, докато чета, допълнително измъчвайки гладуващите против гадене.

 Паразитно разклонение на четенето в кола е четенето, което практикувам в автобуси и летища. Освен редовното пропускане на спирки на градския транспорт, веднъж успях да изпусна и полета си от Женева за София. (Ревю за книгата, която бе виновник ТУК )

  1. Има ли книга или поредица, които всички мразят, но ти обожаваш?

 „Къде си, Аляска“ на Джон Грийн не е повсеместно мразена, но е най-малко обичаната негова книга. Много читатели я определят като скучна и безсюжетна. Подобно, макар и по-смекчено, е мнението и за „Хартиени градове“. Аз обожавам и двете книги! Това са любимите ми книги на Джон Грийн, а Аляска и Марго Рот Шпигелман са героини много близки до сърцето ми.

 Във времето, когато прочетох двете книги, често описвах героините им като „Аляска, на която много приличам и Марго, на която много искам да приличам“. [ из ръководство „Как да бъдеш драматичен тийн“ от the bilingual reader ]

 Приличах на Аляска, защото обичах да „спасявам“ стари книги, да чета и да събирам своята „библиотека за цял живот“, но най-вече, защото бях крайно неудовлетворена от наложените ми правила и учебни стереотипи.


 Исках (и все още искам) да приличам на Марго, защото тя беше всестранно развита, артистична личност, която четеше поезия, имаше стая пълна с грамофонни плочи и можеше да превърне и най-обикновените ежедневни дейности в приключения с епични пропорции. Независимо колко объркана и самотна се чувстваше тя, Марго Рот Шпигелман имаше аура на магично създание, което никоя социална норма не би удържала.

 Прототипът на героинята й е бивш съученик на Джон Грийн, а историята можете да видите ТУК  .


  1. Кой автор не би поканил на рождения си ден?

 Не бих поканила Маги Стийвотър, защото тя е невероятна, а аз никога няма да съм и на йота толкова готина. 

  1. Избирал ли си си книга само по корицата?

 Разбира се. Кой не е? Това е като въпроса „харесвал ли си някого заради външния му вид“. Ако ви отговорят с „Не!“ – лъжат ви.

 Когато бях по-малка се подвеждах повече по красиви корици и интересни заглавия. Е, тогава  правех и грешката да вярвам на синопсиса на задната корица. ( I am a fool no more! ) Днес съм едновременно по-внимателна и по-безразсъдна – просто методично чета всичко, което попадне в полезрението ми. От любовни романи, през антиутопия и научна фантастика, до младежко фентъзи, документални книги и автобиографии, нищо не е в безопасност около мен.

 Все пак, красивата корица определено би ме накарала да вдигна книгата от рафта и да я разгледам.

 Често се изкушавам да си взема ново красиво издание на книга, след което се разколебавам. Не съм привързана към книгите като физически обекти, затова макар да харесвам добре направени корици, рядко това ме мотивира да си купя втора бройка от книга, която вече притежавам.


  1. Случвало ли ти се е да вземеш книга назаем и да не я върнеш?

 Рядко вземам книги назаем. Имам и навика да прочитам книгите си на един дъх, така че рядко изпадам в „забава на длъжника“ (юридически хумор, моля игнорирайте).

 Както споменах, не съм привърженик на трупането на книги у дома. Точно обратното, веднъж прочетени, моите книги са в постоянно търсене на нов дом. Част от тях отиват в библиотеката, друга част се раздават на приятели, колеги и членове на семейството. Малко са книгите, които не бих заела на някого и почти всички са ми били или подарък, или съм си ги купила като сувенир от някое пътуване.

0 views

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now