Представете си библиотека, в която бихте могли да оставите писмо до скъп човек. Скрито между страниците на любима книга, то може да престои дни, дори години. Може да бъде прочетено от адресата си или от случаен човек, разгръщащ книгата. Точно такива писма се крият в Библиотеката за писма.
Самата Библиотека не е такава в традиционния смисъл. Тя е част от семейната книжарница за книги втора ръка на семейството на Хенри и Джордж.
„Книгите втора ръка преливат от мистерии. Ето защо толкова ги харесвам.“„Но, както изглежда,книжарниците, които продават книги втора ръка, скоро ще се превърнат в реликва.“
Макар всички в семейството му да обожават книжарницата, икономически неизгодно е да я задържат. Парите от продажбата биха се отразили добре на семейството. Джордж скоро ще замине в колеж, а Хенри току що е бил зарязан от приятелката си, която не си представя живота с него.
„В момента дългосрочните ми планове са да живея с баща ми и сестра ми в книжарницата. Нейните планове са да си купи апартамент. Причината да се раздели с мен надали е толкова проста, но все трябва да има нещо общо с това.“
Книжарницата е дом не само на семейството на Хенри, но и на стотици книги. Всички те трябва да бъдат описани и каталогизирани, включително и тез от Библиотеката за писма. Именно с тази задача са натоварени Мартин – съученик на Джордж, лудо влюбен в нея и Рейчъл – току що завърналата се в града бивша най-добра приятелка на Хенри.
Рейчъл се завръща в Грейстаун, за да живее с леля с Роуз, опитвайки да превъзмогне смъртта на своя брат Кал. Усмихнатото „лятно“ момиче вече го няма, останала е само неговата сянка. Призракът на Кал като че преследва Рейчъл, но не е единствен.
„Всяка любовна история е история за призраци.“
С много обич към книгите, духовит диалог и комплексни герои, Кат Кроули разказва история за загубата и възраждането на един човек, едно приятелство и една любов.
Книгата е безкрайно интересна! Стилът на писане на авторката е много лиричен, красиво описателен без да бъде натрапчив. „Думи в тъмносиньо“ проследява няколко сюжетни линии, свързани помежду си, загатва за мистерия и завладява въображението на читателя. Романтиката на писането на писма в комбинация с духовитостта на доста начетените ни главни герои, няма как да не се хареса на всеки книжен ентусиаст.
Обичам книги, които говорят за други книги тази е точно такава! Семейството на Джордж и Хенри обича да си говори за книги, да споделя наученото и усетеното, похапвайки китайска храна (talking about family goals).
Ще добавя един последен щрих в картината „Прочети тази книга“ като спомена Джордж. Тя стана мой любим герой още в самото начало. Умна, любознателна и малко опърничава, Джордж е симпатяга със страхотно и саркастично чувство за хумор. Малко се познах в нея като тийнейджър.
„Голяма част от дрехите й са черни, предимно тениски с надписи от сорта „Чети бе, копеле!“. Понякога съм склонен да вярвам, че толкова обича постапокалиптична фантастика, защото й допада идеята, че света може да свърши.“
Понякога света ни наистина свършва. Времето застива, а ние сме в безтегловност. Стоим там, изтръпнали и дезориентирани. Тишина. Морски вълни. Тишина. Докато някой или нещо не грабнат вниманието ни, не завладеят съзнанието ни и не ни върнат към това, което обичаме. Живота.
Моето копие на „Думи в тъмносньо“ от Кат Кроули скоро ще намери нов дом в библиотеката на гр. Шабла. Бъдете сигурни, че някъде там, между страниците на това съкровище, ще скрия писмо за бъдещ читател.
(Страниците 232 и 233 ми се струват подходящи за тази цел, защото аз също искам да вярвам в блоковата теория.)
Comments