• The Bilingual Reader

"Дом" от Камелия Кучер

Updated: Mar 21


 Има книги, които “си пазя”. Не ги чета и ги пазя за моменти като този. Беше четвъртък вечер, а на мен седмицата вече ми бе дошла в повече. Успях да се разболея, да се ядосам, да се натъжа, да се повозя на емоционалното влакче на ужасите и да се препъна в собствените си мисли. С две думи, заета бях. След генерален отказ за повече комуникация със света се обърнах към книгата, която от месеци си пазя „за спешен случай“.

 Да се сгушиш с книга на Камелия Кучер се оказва най-доброто лекарство за всякакъв вид емоционални неволи. В стила й на писане има нещо успокояващо, което моментално те откъсва от реалността. 

 Понякога човешкото сърце може да променя ритъма си на туптене, синхронизирайки го с околната среда. Изразът „две сърца, биещи като едно“ не е случаен – сърцата на близки хора често бият с близък ритъм. Изреченията, които Камелия пише също имат свой ритъм, с който неусетно се синхронизираш. 

 Този успокояващ, лекуващ ритъм ме заведе първо в Париж, а след това в Марсилия. 

 Историята започва през 2016 г. в Париж. Франсоа Бернард е преподавател в Сорбоната, който със сладко-горчива носталгия си спомня за своето детство с всички негови трепети, копнежи и разочарования. 

 Тринадесетгодишният Франсоа винаги е знаел, че семейството му е различно. Не осъзнава обаче колко различно е то, докато не влиза в тихия и уютен дом на своя съученик Джейкъб. Майката на Джейкъб е мила, винаги усмихната и елегантна. Баща му се интересува от обучението на сина си, обсъжда с него книги, разказва шеги. Домът им е цветен, изпълнен със смях и аромат на току що приготвена вечеря. 

„Докато гледам разпадащата се къща пред мен, се чудя какво толкова различава семейството на Джейкъб от моето? Дали е това, че те се молят на Бог и си мият ръцете преди вечеря, а ние не?“

 Различията между семейството му и това на приятеля му не биха могли да бъдат повече, а любовта, която не получава у дома Франсоа открива у Фатима. Млада и свободомислеща, тя открива за него един нов свят. Красивата алжирка разказва на Франсоа за своята култура, за своята религия, учи го да вижда и уважава хората заради самите тях и въпреки различията им.

„ – След време сам ще решиш кое е вярно. Не е нужно да слушаш нас. Нито да вярваш в това, в което вярвам аз.“

 „Дом“ е роман за съзряването, за осъзнаването, за невъзможното бягство от самия себе си. 

„но щастието не се намира, като бягаш….“

 Любовта, мъката и надеждата се преплитат в невероятна палитра от емоции, а думите на Камелия Кучер не веднъж извикват сълзи в очите. 

 Без обяснение. „Дом“ е любов от първото изречение.

„Животът е път към дома.“
3 views

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now