Когато приятелка закъснява за среща има две възможни реакции – да се ядосаш или да се насладиш на момента и да почетеш.
„Ако не можете да контролирате хората, контролирайте реакцията си спрямо тях.“ – цитат от книгата на Лили Сингх „Как да бъдеш супер шефка“, който си мърморя по три пъти яростно под нос всеки път, когато усетя признаци на гняв към околните. Помага. Благодаря ти, iisuperwomanii !
„Закъснявам. На България съм в задръстване.“
„Ок. Чакам те.“
*Защо да не вляза в книжарницата? Изд. Ера имат нова книга, видях в Инстаграм. Как беше… Денят, в който… А, ето я! Я да видим сега…*
26-годишна парижанка спонтанно решава да поеме на път с хора, които едва познава. До тук добре. Ще я взема.
„Изглежда също така че нямам късмет. […] Но аз смятам, че имам късмет. […] Късметът е следствие от нашите реакции, когато трябва да се възползваме от благоприятните обстоятелства в момента на тяхното възникване.“
Да. Ще харесам тази книга, защото самата аз уж все нямам късмет, макар че никога не бих го признала.
„пф, наистина закъснявам. Извинявай!“
„Нямаш грижи, имам книга.“ – Кодова моя фраза, която всички знаят, че означава – „и след два часа да дойдеш ще съм тук без да се сърдя“.
Уенди е 26-годишна парижанка, която след като губи родителите и работата си, загубва и посоката си. Но не се отчайва. Да, известно време изпада в онова така познато (за мен) състояние на безтегловност и летаргия, когато ден след ден отлагаш разни задачи. Защо? Ами, защото просто нямаш мотивацията да атакуваш поредния връх. Дори този „връх“ да е просто отиване до магазина.
Не, това не е депресия. Депресията е психично разстройство, характеризиращо се с всеобхватно потиснато настроение, чиито корени мога да бъдат както биологични, така и психологични. „Депресия“ е дума, която трябва да използваме с внимание и уважение към онези, които се борят с нея, вместо да я подхвърляме лекомислено от стол на стол като забравен шал. Това, което Ан Тумио описва, са признаци на прегряване или т.нар. burn out, състояние в което все повече от нас изпадат.
След смъртта на родителите си Уенди не си взема нито ден почивка. Не се оплаква нито веднъж. Отказва „да товари“ другите със скръбта си и избягва да я признае дори.
Неминуемо това дава отражение върху вътрешния й свят. Когато губи и работата си, при това по изключително несправедлив начин, изведнъж кордата се скъсва. Уенди започва да се рее като изгубен балон – движение, но без определена посока.
„На 15мин. съм от теб.“
„к.к.споко.“
За да излезе от това състояние, тя се превръща в Yes woman от „Навитакът“ с Джим Кери.
„Героят започва да отговаря с „да“ на всички предложения, за да натрупа повече опит и да си върне усмивката.“
Преди време самата аз също изпробвах тази концепция. Моето вдъхновение беше един TedTalk на Шонда Рааймс „The year I decided to say YES“ (наскоро видях, че изд. Прозорец са издали нейната автобиография с това заглавие).
Yes woman Уенди се съгласява да тръгне на пътешествие с непознати в Аржентина и тук вече става съвсем интересно!
– Ето ме, извинявай. Уж тръгнах с време..ама колата..и на паркинга..
Ех, тези последни стотина страници май ще ги чета у дома.
– Остави това, аз си изкарах супер! Виж каква книга чета, разказва се за…
До голяма степен се припознах в Уенди. Не само, защото сме на една възраст, а и защото съм се чувствала точно като нея.
Видях се в нейната наслада от самостоятелността, която някои наричат самота. Познах раздразнението й, че не е приятно, когато все ти си „парти планерът“, инициаторът на приключения, забавният събеседник.
В разговорите й с близки и приятели в Париж, все едно бях свидетел на моите собствени интеракции, но в София.
„Ето как се оказва, че си започнал да утешаваш другите! Наред ли е всичко? Наред е.“
Но най-вече се зарадвах на решението й да поеме на път сама, зарязвайки компанията, която не й допадна. Страстен привърженик съм на философията, че ако нещо не ти харесва, трябва или да опиташ да го промениш или да не мрънкаш.
Позитивизма на Уенди и убедеността й, че независимо колко неприятна е ситуацията една усмивка не би навредила, определено ми харесаха! Отдавна не съм се познавала толкова в героиня. И то съвсем неочаквано.
Накрая, да се върна на идеята за липсата или наличието на късмет. Ето как го виждам аз: ако си се родил здрав, в мирна държава и семейство, което те обича, значи си уцелил джакпота на живота. Защото това са нещата, над които никой никога не би имал контрол. Всичко друго е въпрос на правилни решения, позитивна нагласа и много труд.
Горещо препоръчвам книгата! Освен, че ще „разгледате“ Аржентина и ще поискате да попътувате, ще се запознаете и с доста цветни персонажи. Героите, които Уенди среща са хора, с които неминуемо комуникирате и вие. От досадника, който все е крив, през онзи, който все се скъпи за едно и друго, до вечно бърборещата и критикуваща „приятелка“, все ще познаете някои ваш житейски спътник.
Обещавам ви, ще се посмеете, ще се усмихнете и няма да усетите кога пред очите ви са изчезнали 240 страници. А ако греша, можете да ми отмъстите като закъснеете за среща с мен!
Comments