Маделин Милър преподава латински и гръцки език на гимназисти, затова не е изненада, че дебютната й книга “А song for Achilles” проследява историята на приятелство и любовта между Патрокъл и Ахил.
Ахил е един от най-известните герои в гръцката митология, а подвизите му по време на Троянската война са възпети от Омир в „Илиада“. Колко ли учебни часа сме прекарали в дискутиране на „оня гибелен гняв на Ахила Пелеев“ и неговия хюбрис. „Песен за Ахил“ обаче предоставя нов поглед върху войната в Троя и детството на героя.
Историята ни разказва Патрокъл – син на аргонавта Менетей, изпратен да живее и да се обучава в изгнание в двора на цар Пелей във Фтия. Там той се сприятелява с Ахил – синът на Пелей и морската богиня Тетида. Избирайки Патрокъл за свой другар (companion – в смисъла, използван в книгата – „най-близък спътник и приятел “) Ахил сплита съдбите им и ги прави неразделни. „Песен за Ахил“ проследява живота им – от обучението им при кентавъра Хирон до смъртта им в Троянската война.
Книгата се придържа към основните опорни точки на омировата „Илиада“, като същевременно добавя свои сюжетни линии като приятелството между Патрокъл и Брезеида, дейността му като лечител в лагера на гърците и отношенията между Ахил и богинята Тетида.
Една от най-интересните идеи в „Песен за Ахил“ в фокусът върху всекидневието във военния лагер. Милър прекрасно илюстрира стремежа на хората към щастие, желанието им за топлина и любов. Патрокъл подробно описва промените в гръцките войници през десетте години на Троянската война. От млади момчета те се превръщат в мъже. В лагера се формират семейства, раждат се деца и под постоянна обсада живот кипи във и извън Троя.
Милър обръща внимание и разгръща образите на гръцките владетели, които воюват на страната на Агамемнон и Менелай. Изобретателният и чаровен цар на Итака Одисей несъмнено е един от най-интересните герои в Троянската война, с който авторката избира да ни срещне и в друга нейна книга „Circe“, разказваща за живота на нимфата – магьосница Цирцея.
Пълно ревю за “Circe” от Маделин Милър съвсем скоро…
Стилът на писане на авторката е описателен и лиричен, което прави книгата изключително приятна за четене. „Песен за Ахил“ е трогателна история за любовта между двама най-добри приятели, обратите на съдбата и жестокостта на времето. Бих я препоръчала на всеки, който обича гръцката митология и поетичния начин на писане. Но бъдете подготвени, Милър избира да ни представи и романтичната страна на връзката между Ахил и Патрокъл, с което се отклонява от представите ни дадени от „Илиада“.
Comments