Добре дошли в моето книжно разочарование на месеца! Нека ви разкажа… Очаквах “The hazel Wood” с голямо нетърпение. Предварителните ревюта за книгата бяха страхотни. Историята ни среща с  Алис и майка й Елла, които цял живот бягат от лошия си късмет. Но той винаги ги открива. Алис никога не е срещала друг свой роднина. Единственото, което знае е, че има баба, която е писател и живее в своето отдалечено имение – „Лешниковата гора“ (The hazel wood). След смъртта й, Елла обявява

Ако попитате Баз, аз съм срам за магическия свят. Ако попитате Събора, аз съм тайното оръжие на Магьосника. Ако попитате Магьосника , аз съм най-могъщия вълшебник. Ако попитате учителите ми, аз съм безнадежден случай. Ако попитате мен… знам ли. Ето как стоят нещата. Посещавам училището за магия Уатфорд. Съквартирантът ми Баз се опита да ме убие. Неколкократно. В края на всяка учебна година задължително ми се случва по някоя катастрофа, включваща, но не ограничаваща се до отвл

“Косачи” ни води в идеален свят, който не познава несгодите на Епохата на смъртните. Болката, бедността и смъртта най-сетне са свели глава, подчинени на човешката воля. Кой не би пожелал да живее в този перфектен свят? Колко прекрасно би било да можеш да живееш колкото дълго поискаш, връщайки назад биологичния си часовник отново и отново. Но извадим ли „смъртта“ от цикъла на живота, Земята би се пренаселила. Като решение за проблема със свъръхпопулацията, с цел поддържане на

“Scythe” takes place in an utopian society where pain, hunger and even death are now bound to human will. Who would not wish for that? To live in a perfect society, to live for as long as you want, even to choice at what age to appear? But even as most of us wish for that, we rarely think what will happen to the Earth if we exclude “death” from the “circle of life”. If humans keep reproducing but cease to face death, the world will face overpopulation. Thus comes the role of